Разликата между управлението, базирано на инженерен подход и управлението по интуиция
В днешно време, всеки един получил така нареченото „бизнес образование“, може да потвърди, че най-разпространеният метод за обучение е даването на „казуси“ — от една страна за преуспели, а от друга – за сринати до земята компании.
Поуката от всеки казус обаче е една – „Не повтаряй! Всяка компания е различна!” или „Ако се опиташ да повториш, не е гаранция, че ще успееш!“.
За съжаление това звучи като рулетка, от която може да „извадиш късмет“ и да спечелиш, но може и да нямаш този шанс, но е факт, че това дава днес икономическата наука на бъдещите управленци.
Инженерният метод в това отношение се различава коренно, задавайки ясни принципи и зависимости. И историята помни много примери като един от тях е Хенри Таун.
Хенри Таун (1844−1924 г.) е известен американски бизнесмен и директор на редица компании. Той е сред първите осъзнали необходимостта икономиката да се погледне през призмата на инженерната наука.
През периода 1889–1890г. е президент на „Американското общество на машинните инженери“, а от 1921г. — негов почетен член. С идеята, че ръководната функция на инженерите в сферата на икономиката трябва да бъде утвърдена, още през 1886 г., Хенри Таун изнася реч, озаглавена „Инженерът като икономист“.
„Управлението трябва да се осъществява от онези, които имат разбиране и опит от двете страни — инженерна и икономическа”
Според него: „Управлението на една фабрика трябва да се осъществява от онези, които имат разбиране и опит от двете страни (инженерна и икономическа) по разрешаване на проблемите от различно естество. Поради тази причина управлението трябва да произлиза от тези, които са инженери, а поради комплексността на проблемите, по-специфично — от машинните инженери.“
Хенри Таун обосновава това свое изказване с факта, че инженерната наука е спечелила своето място сред модерните науки и е постигнала забележителен напредък в нейното системно развитие, но не по-маловажна е науката за управление на предприятието. За съжаление в тази наука, към дадения момент, липсва каквато и да било системно положена работа в развитието на системно знание за нея.
Таун пледира за сформиране на комисия, която въз основа на натрупаните публикации и опит, да изведе научнообективно, инженерно знание за ефективно моделиране на индустриални предприятия.
Призивът на Таун намира своеобразно отражение в следващите няколко десетилетия, където най-съществено се открояват Тейлър и постулираното от него „научно управление“.
Прочетете повече за „научно управление“ в следващия ни материал — „Тейлър и величието на Америка“.
