От поне 80 години САЩ е световен лидер в областта на технологиите, науката, производството, финансите, политиката, или иначе казано в почти всяка значима за нас сфера, но дали това важи днес, или кралят вече е друг?

През годините всичко, което имаше „WOW“- ефект, беше свързано със САЩ – „iPod“, „iPhone“, а още по-назад в историята може заслужено да им признаем неповторимия напредък в настолните компютри, самолетите и космически совалки.

Рядко срещан въпрос е „Какво направи САЩ толкова сериозен лидер в нашия свят?“

Отговорът трябва да се потърси в историята.

Как САЩ стана световен лидер?

В края на Втората световна война светът е изтощен – загинали са милиони, унищожена е огромна част от европейската индустрия, загубилите дължат репарации в размер на милиарди долари. Краят на световната война бележи и изгревът на САЩ като световна империя, особено след успешният им десант в Нормандия.

Но дали не прозира една друга истина в историята през погледа на днешната призма?!

В края на 19-ти век и началото на 20-ти, САЩ става източник на множество брилянтни умове в сферата на науката и технологиите, но един машинен инженер се откроява с уникални резултати върху цялото производство не само в САЩ, но и по целия свят.

Името му е Фредерик Уинсоу Тейлър - роден през 1856 г. във Филаделфия, Тейлър става едно от основните лица, които бележат т.нар. „Прогресивна Eра“ в САЩ. Неговите постулати и методи стават основа на модерното производство, като дори великият Хенри Форд следва неговите правила за „организиране на производството“. Известен още като „Бащата на научното управление”, Тейлър заедно с неговия учител Хенри Таун полагат основите на науката „мениджмънт“.

Това съзнателно изграждане на една нова и по-умна индустрия води до изумителния факт, че между 1880 г. и 1920 г. броят на професионалните инженери, само във Филаделфия нараства от 7000 на 136 000, т.е. ръст от близо 2000%.

Друг малко известен факт е, че в периода 1929 г. — 1932 г. – т.нар „масова индустриализация“ на Съветския съюз, Сталин сключва договор с американския архитект Албърт Кан.

Компанията на Албърт Кан започва да обучава руски архитекти и инженери на американската технология за строеж на сгради за промишлени предприятия. В рамките на този договор Кан създава план за промишлената модернизация на Съветския съюз, като освен това обучава и над 4000 съветски кадри и проектира над 500 промишлени предприятия.

За тези услуги, Съветския съюз заплаща над 2 милиарда долара, които се равняват на около 250 милиарда долара днес.

Примерите наистина са много, но стъпвайки на основата, положена от тези велики умове, САЩ излиза след Втората световна война с отлично развита и най-вече организирана индустрия и стоки, с които се захранва целия свят, както и учени, инженери и работници, които да реконструират света отново.

Друг отличителен пример е Уилям Деминг, който надграждайки знанията, наследени от Тейлър, извежда т.нар. „Диаграма на потоците“:

„Диаграма на потоците“ възражда страната на изгряващото слънце и превръща Япония в индустриалния гигант, който е днес.

Но какво се случва наистина днес?

САЩ — бледа сянка на минало величие

Точно 100 години след края на „Прогресивната ера“, американците, както и американският политически елит все още имат самочувствието на „световен господар“, но все повече държави виждат как то няма никакво покритие.

Новият световен лидер се намира на другия край на света.

“WOW” ефектът вече е „произведен в Китай“.

Кой не е чувал за високоскоростните китайски влакове, в които монета стои на ръба си при скорост от над 300км/ч, или за несравнимата им инфраструктура и мегаполиси, които сякаш се строят за дни? Всички вече знаем как „iPhone“ и всевъзможните други смартфони отдавна се произвеждат именно в Китай.

Как се стигна до този толкова бърз край на „западния господар“ и възхода на източната „поднебесна империя“?

Отговорът можем да намерим във възхода именно на науката „МЕНИДЖМЪНТ“, създадена от Тейлър.

Когато Фр. Тейлър и Хенри Таун извеждат мениджмънта като наука, те поставят едно важно условие, което може да се намери в труда, наречен „Инженерът като Икономист“ – а именно -

…хората, занимаващи се с развитието на мениджмънта като наука, освен опита им като бизнесмени, неизменно трябва да са машинни инженери, тъй като това са хората с практически опит в изграждането на предприятия, като при това те са възпитаници на една наука, която е добре дефинирана и знанията, които тя дава са подробно описани и подредени в справочна литература.

За съжаление, някъде по историческото трасе, тази информация бива удобно забравена и науката „мениджмънт“ се узурпира от бурния възход на едно друго съсловие – това на икономистите.

Претендирайки от позицията си на авторитети в следствие на трудовете на Адам Смит, именно икономистите започват да развиват „мениджмънта“ като наука. Този процес обаче е обречен на неуспех, тъй като, както и Таун отбелязва: 

Тази наука е тотално неорганизирана, почти без литература и няма никаква среда за провеждане на експерименти и обмяна на опит.

Въпреки това САЩ все по-силно се осланя на това ново съсловие и на практика от 80-те години на 20-ти век, икономистите управляват развитието на „тази световна сила“, но както вече се вижда все по-ясно, това управление е с фатални последствия за целия западен свят и води преди всичко до разделение на масите.

Днес инженерната професия се води за непрестижна и мръсна професия.

Този факт се подкрепя от един изключително брутален показател: сравнение на броя завършили инженери бакалаври в двете държави – САЩ и Китай – за 2018г.

Съотношението е близо 1:10 — 140 683 срещу 1 362 380 завършили инженери.

Тоест, днес САЩ в национален план произвежда толкова инженери, колкото в края на 19-ти век е имало само в град Филаделфия.

Възходът на Източната „Поднебесна Империя“

В Китай ситуацията е на противоположния полюс!

Почти всеки политически лидер е с инженерно образование, а организацията на производството, трудовата мотивация и екипната работа са основни постулати, заложени в тяхната национална доктрина.

Именно по този начин Китай, разчитайки на инженерните науки и бурното развитие на индустрията, завзима позицията на световен лидер. Същите забравени похвати, направили САЩ световен лидер преди 100 години.

„Кралят е мъртъв, да живее кралят“