„3 мита, които направиха лоша услуга на Европа“
Публично изявление на Анри Малос – председател на Европейския икономически и социален комитет за познавателното безсилие на политическите елити да обезпечат надеждни стратегии за социално-икономическо развитие и сигурност.
Неслучайно се връщаме назад във времето, когато в Европейския съюз, на най-високи управленски нива, започва да се говори за „реиндустриализация“.
Особено активен в тази насока е Анри Малос, председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) във времето 2013 – 2015 г.
През декември 2013 г., Анри Малос е почетен член на дебат, организиран от „Асоциация на индустриалния капитал в България“ и „Българска асоциация на електротехниката и електрониката“.
Основна тема на дебата е „Реиндустриализацията на Европа – мит или реалност – предизвикателствата пред българската икономика“. В рамките на дебата Анри Малос заявява:
„Въпросът е дали реиндустриализацията е мит? Мисля, че не това е митът. От 10–20 години живеем под мотото на 3 мита, които направиха лоша услуга на Европа.
Първо – митът за „Икономика на знанието“, който да направи Европа най-конкурентоспособна в света.
Това беше казано през 2000 г. и видяхме, че 13 години по-късно, след тази стратегия, Европейският съюз се превърна в този район на света, който най-много загуби по отношение на конкурентоспособността. Така че „Лисабонската стратегия“ беше грешка, защото „Икономика на знанието“ не означава нищо. Откакто свят светува, икономиката съществува между тези, които произвеждат, които обслужват производството и които продават продукцията. Всичко това генерира познанието.
Другият мит, под влиянието на който живяхме последните 20 години, е „единният пазар“. Мислихме си, че като отворим границите, като развием обмена ще създадем богатство. Това беше добра идея през 80-те години, но вече не е, защото вие знаете, че пазарът вече е световен.
Съществува и трети мит, който се нарича „митът на чудесата“. Посетих през почивните дни Троян и неговата област. Кметицата на града ме попита: „Какво мога да направя, за да се случи „чудо“ и един голям инвеститор да пристигне в Троян? – аз ѝ отговорих, че можем да запалим по една свещ в църквата и да чакаме да стане „чудо“, но общо взето чудесата в икономиката не се случват.
Реиндустриализацията трябва да стане пръв приоритет. Трябва да се промени конкуренцията. Трябва да се помага за сътрудничеството между индустриалците, а не да се шпионират и ограничават безсмислено в името на конкуренцията. Имаме само един голям успех на европейската индустрия от 40-те години насам. Това е „Airbus”, защото имаше политическа воля на политическите ръководители от Франция, Испания, Англия, Германия и други – да се помогне с обществени средства за развитието на „Airbus” и той се превърна в пръв конструктор и производител на самолети в света. Но ако днес трябва да създадем отново „Airbus”, Европа няма да бъде съгласна. Това е абсурдът!
Трябва да бъдем по-големи реалисти и по-големи прагматици и да инвестираме в изследванията – в значими научни разработки. Аз мога да говоря за моята страна. Политиката на моята страна – Франция – за подпомагане на научноизследователската дейност няма абсолютно никаква значимост. Програмата е с 3210 изследователски проекта. Всеки от тези проекти получава по 50–100 хил. евро. Какво може да се постигне с това?
Трябва да се върнем към локалното развитие, да подкрепяме малките и средните предприятия, да развиваме изключително прости неща, да се осланяме на здравия смисъл, на правилните решения.. Прекалено страдахме от тези идеологически митологии – пазар, “Икономика на знанието”, „чудесата“ на масивните инвестиции в чужбина. Трябва да се върнем към реалността, трябва да се върнем към здравия смисъл. Реиндустриализацията това е здравият смисъл.
Благодаря!“
Предлагаме ви да се запознаете и със следващата статия на „ДРИН“ – „Що е то Индустрия 4.0?“
