Новото поколение хибридни машинни инженери, от които Запада има нужда

През изминалата седмица на VII-мата международна научна конференция „Индустрия 4.0“, която се проведе в Боровец (07.12.–08.12.) сред редица участници се дискутира необходимостта от създаване на нов клас инженери.

Но защо въобще има подобна необходимост?

От Института за системно икономическо инженерство се изказват със становището, че „единствената възможност пред Запада за реализиране на „Индустрия 4.0“, е да се инициира масово производство на инженери в безпрецедентни обеми и то такива инженери, които да могат да създават високоинтелигентна индустрия за машини, но младите днес не искат да създават и развиват кариера в инженерството.“

Това ясно си проличава от една справка, направена от ТУ-София, която сочи, че през 2004 година от 100 кандидат-студенти са приети само 20 души, докато за 2022 година конкуренция отсъства.

„Въпросът е как можем да възвърнем престижа на инженерното образование и да създадем ново качество инженери, което ще даде шанс за успешното реализиране на „Индустрия 4.0“ в нашия западен свят?“

– задава Трифон Стефанов от „ИСИИ“ като обръща внимание, че младите хора на Запада са се насочили сляпо предимно към икономическото образование като по-лесния избор, в сравнение с инженерното такова.

Друга възможна причина за насочеността на студентите към икономически специалности е обещаното придобиване на знание за управление на реалната индустрия, но дали това знание, което дават западните стопански факултети е практическо приложимо и дали наистина хората излизат със системен подход и знания за управление на индустрията и съставящите я предприятия.

Може да прочетете допълнително по темата: Имаме ли основания да се притесняваме, че икономическата наука в целия Западен свят прилича на картината на фламандския художник Питър Брьогел – „Притча за слепците“?

Интересен е фактът, който констатира водещия, че инженерното и икономическото образование си приличат. По думите на Трифон Стефанов:

„и двете науки изучават т. нар. „модели онтология“. Моделите онтология изучават принципното устройство и начин на функциониране на клас от обекти. При инженерите – това са машините, при икономистите – това са предприятията.“

Но продължава като подчертава една съществена разлика, че докато инженерите използват т.нар. „лабораторен метод“ (многобройно изпитване на научни разработки в практиката), „методът за научна разработка на икономистите се състои в писане на текст, който се приема за верен, поради авторитета на икономическата школа, от която произлиза, а не от практическата му приложимост и поради тази причина абсолютно никой икономист не може да даде качествена дефиниция на онтологичния модел на машиностроителното предприятие“.

Този притеснителен факт е подкрепен с показателни примери от проучвания по темата, направени сред студенти по икономика от едни от най-престижните университети в света като „Цингхуа“, „Станфорд“, „NYU“ и др.

А от кога датира този проблем и дали инженерите имат решение за него?

Водещият на темата за необходимостта от ново качество човешки капитал припомни на аудиторията, че идеята за необходимостта от инженерен подход не е нова чрез публикацията „Инженерът като икономист“, позната още от края на 19 век на знаменития инженер – Хенри Таун, президент на „Американското общество на машинните инженери“. В публикация на Таун се открива абсолютно идентични проблеми, свързани с науката за индустриално управление като се прави заключение, че именно машинните инженери – като хора, свикнали да работят задълбочено и систематично – трябва да се заемат с развитието на науката за индустриално управление.

И факт, че това правят и българските инженери от Института за системно икономическо инженерство в своите научни разработки още преди 20 години. Като наследници на гигантите Х.Таун, Фр.Тейлър, У.Деминг, О.Уайт, се заемат с тази нелека задача и успешно създават и развиват ново качество, холистичен бизнес модел онтология, базиран на предприятието за машини. Това знание съдържа единна теория и стъпила на нея терминология, която дава схематично и формулирано описание на принципното устройство и начин на функциониране на икономиката на предприятието за машини.

„При това тази българска разработка е не само на концептуално ниво – тя е успешно изпитана в практиката, в няколко предприятия за машини, под формата на ново поколение „холистична“ ERP система. – допълва г‑н Стефанов.

А усвоилите това знание могат да се определят като новите хибридни машинни инженери, наричани още „системни икономически инженери“.

„Тези ново качество инженери ще превъзхождат дори най-претенциозните професионални икономисти и инженери поради техните познания за създаване на нови предприятия за машини и за развитие на стари такива.“

Българската находка в науката за управление е вече високо оценена от професори в Пекин /университета „Цингхуа“/, които единодушно твърдят, че разработеният холистичен модел онтология превъзхожда всяко друго подобно знание към настоящия момент и приветстват неговото масово разпространение.

Но Трифон Стефанов приветства това стратегическо разпространение на българското знание първо да се случи, посредством западните технически университети, като не за първи път заявява, че то ще доведе до преразпределение на световния пазар на знание за управление на индустриалната икономика – пазари за над 2,5 трлн.€/годишно.

Припомняме ви, че тази тема дискутираха още инженери от цяла Европа този септември на 50-тата юбилейна конференция на „Европейското общество за инженерно образование“.

„Сега вече сами можете да разберете как успешното реализиране на „Индустрия 4.0“ ще се осъществи само чрез масово създаване на системни икономически инженери, а нашите западни технически университети ще се превърнат в едни от най-притегателните центрове в света.“ — завърши своята реч представителят на Института за системно икономическо инженерство.

А ние си представяме как това ново знание ще предизвика интереса на младите към инженерните специалности и новият хибриден вид машинни инженери ще придобиват освен характерния системен инженерен подход, и истинско практическо полезно знание за управление на икономиката на предприятията.

С цялата реч на английски език може да се запознаете от тук: Индустрия 4.0 и необходимостта от ново качество човешки капитал