Инженерът като икономист

Навярно вече сте запознати с идеята за Дигитална Реформа на Икономическата Наука

Но идеята за необходимостта от инженерен подход в управленските науки не е нова. Всъщност основоположник на идеята за сериозно развитие на науката „мениджмънт“ се казва Хенри Р. Таун — съосновател на „Yale & Towne Manufacturing Company“ в Стамфорд, Кънектикът, където изпълнява длъжността на президент на компанията в продължение на 48 години, а впоследствие става и 8‑мият президент на „Американското общество на машинните инженери“ –„A.S.M.E“.

Донякъде може да се твърди, че именно Хенри Таун обособява мениджмънта като наука, но с важното уточнение, че именно инженерите, и то машинните инженери, трябва да са хората, които да развиват тази наука поради системния им начин на мислене и връзката им с практиката.

Таун осъзнава важността на системния подход в управлението на едно предприятие, поради което иска сферата на мениджмънта да бъде призната като отделна дейност, която е различна от другите техники, прилагани в управлението на индустриалния сектор, и в този смисъл иска инженерите да работят върху решенията на проблемите, с които се сблъскват. Той предлага „Американското общество на машинните инженери“ („A.S.M.E.“) да се заеме с тази идея, като няколко години по-късно „A.S.M.E.“ създава свое подразделение за мениджмънт.

Представяме на вашето внимание първия превод на български език на статията на Хенри Таун — „Инженерът като икономист“, публикувана през 1886г. в журнала на „A.S.M.E.“.

„Монограмът на нашите национални инициали („USA“), който е символ на нашата парична единица – доларът – почти толкова често попада в цифрите от уравненията и изчисленията на инженера, колкото и символите за височина, минути, килограми или галони. Последната част от неговата работа, вероятно поне в повечето случаи, в крайна сметка опира до въпроса за долари и центове, в относителни или абсолютни стойности. Това твърдение, макар и вярно по отношение на работата на всички инженери, е особено валидно за машинния инженер, защото неговите функции, по-често отколкото работата на другите инженери, включват задължения от същината на изпълнителния мениджмънт по организация и надзор на операциите в индустриалните предприятия, както и по ръководене на труда на занаятчиите и майсторите, чиито организирани усилия жънат реколтата на неговия труд.

За да гарантира най-добрите резултати, организацията на производителния труд трябва да бъде направлявана и контролирана от хора, които не просто притежават добри умения в управлението и практическото знание как да намират, съхраняват, анализират и сравняват съществени факти по отношение на заплати, доставки и запаси, разходни сметки и всичко останало, което оказва влияние или засяга икономиката на производството и цената на крайния продукт. Има много на брой добри машинни инженери, има и много на брой добри „бизнесмени“, но тези две качества рядко се съчетават в един и същи човек. Тази комбинация от качества, заедно с поне някакви счетоводни познания, било то в едно лице, било в повече, е от съществено значение за успешното управление на промишлените дейности и дава най-висока ефективност, ако принадлежи на един човек, който чрез нея да контролира, лично, или чрез асистенти, операциите на всички департаменти на даден бизнес и да подчинява всеки един от тях на хармоничното развитие на цялото.

Инженерството отдавна отстъпи от позицията да е част от модерните изкуства и се превърна в подробно дефинирана наука с богата и нарастваща литература, а в последните години се профилира в многобройни и отделни разклонения, като едно от тях е машиностроенето. Вероятно няма да се оспори, че въпросът за „Управлението на производствените цехове“ е също толкова важен, колкото и инженерството, тъй като има пряко отношение към успешното представяне на повечето, ако не на всички наши големи индустриални предприятия, и до това, че управлението на тези дейности вече е станало въпрос от толкова голямо и всеобхватно значение, че навярно с право може да се класифицира като модерно изкуство. Едното (инженерството) е подробно дефинирана наука, с отделна литература, с множество списания и общност за създаване на контакти, сдружаване и обмяна на опит. Другото (управлението) е неорганизирано почти без литература, без централен орган и среда за обмяна на опит, без общност, или каквато и да е организация. Огромно количество натрупан опит в изкуството на управлението на цеховете вече съществува, но светът няма достъп до него, тъй като този опит не е записан, не е запазен. Затова всяко старо предприятие се управлява горе-долу по свой начин, извличайки твърде малка полза от аналогичния опит на други подобни предприятия, давайки им твърде малко на свой ред. Всяко ново предприятие обаче, което стартира „de novo“ и с много труд, и обикновено с много разходи за експертиза, постепенно разработва, малко или много, идеална система спрямо способностите на своите мениджъри, получавайки недостатъчно ползи или подкрепа във всичко онова, което преди тях други са направили в същата сфера на работа.

Със сигурност това състояние на нещата е грешно и трябва да бъде поправено. Но „лекарството“ не трябва да се търси у онези, които са само „бизнесмени“, чиновници или счетоводители – то трябва да идва от онези, чието обучение и опит са им позволили да разбират и двете страни (инженерната и деловодната), и важните за тях въпроси. В този ред на мисли – „лекарството“ трябва да дойде от онези, които са инженери, и поради посочените по-горе причини – особено от машинните инженери. Вземайки това предвид, тогава защо решението да не произтече и да не бъде насърчено от „Американското общество на машинните инженери“?

За да разгледаме предложението по-обстойно, нека посочим каква работа трябва да бъде свършена. Въпросите, които трябва да бъдат разгледани и които се нуждаят да бъдат записани и публикувани, тъй като те насочват към дискусии и разпространение на полезни знания по тази специалност, се разделят на две основни групи, а именно – „Управление на производствените цехове“ и „Счетоводство на производствените цехове“. Може да се обособи и трета група, която е подчинена на и отчасти включва елементи от първите две групи – „Формуляри и бланки на производствените цехове“. В групата за „Управление на производствените цехове“ попадат въпросите за организацията, отговорността, съхранението на данни, системите за труд по договаряне и на брой произведен продукт и всичко, което се отнася до изпълнителното ръководство на цеховете, мелниците и фабриките. В групата за „Счетоводство на производствените цехове“ попадат въпросите за системите за работно време и заплащане, определяне на разходите, независимо дали на парче или на ден, разпределение на различните разходни пера, изчисление на печалбата, методите за водене на счетоводството и всичко, което подлежи на отчетност и попада в обсега на счетоводните системи и се отнася до производствените отдели на даден бизнес, до определянето и протоколирането на резултатите от него.

Идеята на Хенри Таун е приведена в практическа реализация от Фредерик Тайлър – 25 (двадесет и пети) президент на “Американското общество на машинните инженери” и популярен в цял свят като „баща на научния мениджмънт“. Създаването и широкото разпространение на ново знание за управленско моделиране на икономиката на предприятието под името „научен мениджмънт“ по своето естество представлява „Първа инженерна вълна в развитието на базисното научно знание за икономика“.