Дефектите на базисното научно знание за икономика водят до негативно развитие на човешкия капитал

Съвременната икономическа наука има съществени дефекти и се намира в криза, но какво от това? Какво значение има този факт за нас лично, а и за нашите близки?

Обръщаме ви внимание на едно наистина сериозно твърдение, наречено още „пренебрегвана очевидност“ в основополагащия документ на българска фондация, което няма как да подминете:

Дефектите на базисното научно знание за икономика водят до негативно развитие на човешкия капитал на европейския свят.

И продължава…

Дефектите на базисното научно знание за икономика държат това знание в състояние на абсолютно познавателно безсилие спрямо един съществен икономически и политически познавателен дефицит: дефицитът от стойностни научни знания за стратегическо управление на развитието на обществената научноизследователска и образователна система.

Този дефицит стои в основата на съвкупната трудова неспособност на европейските социалнонаучни и политически елити да разработват и изпълняват наистина ефективни стратегии за постигане на национална сигурност чрез разработка и изпълнение на стратегии за духовно трудово развитие на физически наличния трудов потенциал на своите народи.

Стратегии, които са кратки, разбираеми и дават разумни основания за вяра и надежда за достойно и справедливо икономическо бъдеще на тези народи в бъдещето на глобалния свят.

Съвкупната трудова неспособност на социалнонаучните и политически елити на европейския свят намира свое проявление в сравнителното развитие на трудовия потенциал – на САЩ и ЕС взети заедно, спрямо този на Китай – в областта на машиностроителните технологии.

В показания, към края на 2015-та година, трудов технологичен паритет между Запада и Китай може да има малко преувеличение, но то е в полза на Запада.

Истината е, че Китай като носител на трудов потенциал в областта на машиностроителните технологии вече е напред.

Ако този процес – неприятен за целия европейски свят, но преди всичко за Запада – не доведе до световна война през следващите години, то тогава, до края на 2030-та година, позициите от началото на века ще бъдат разменени.

Повече от две десетилетия – в съответствие с теорията за „икономика на знанието“ и присъщата ѝ идея за „деиндустриализация“ – европейският свят безразсъдно свива възпроизводството (като количество и природно качество) на своя машиностроителен човешки капитал.

В същото време, разгръща масово производство на всякакви социалнонаучни професионални кадри и преди всичко на професионални икономисти. А това е още по-безразсъдно.

По-безразсъдно е, защото професионални икономисти стават едни от най-качествените млади хора на Европа.

Тези хора – след 4, 5 и повече години учене в най-престижни университети – могат да пишат чудесни есета на тема „икономика“, но нито един от тях не е в състояние да даде прилично обяснение на обективното значение на понятието „икономика“.

Още по-малко може да обясни нещо, което е почти очевидно, а именно: универсалното системно устройство на всяко машиностроително предприятие в качеството му на обект и субект.

Излиза, че образователната система на европейските народи е превърната в машина за духовна трудова деформация на техните най-ценни човешки ресурси.

Звучи абсурдно, но е факт. Факт, който говори за сериозен проблем в бъдещето на европейския свят. 

От тази изложена идейна позиция ние успяхме да изведем три общополитически твърдения, които определено дават повод за сериозен размисъл.

Първото общополитическо твърдение е за съвкупна трудова неспособност на европейските социалнонаучни и политически елити да разработват и изпълняват наистина ефективни стратегии за постигане на национална сигурност чрез разработка и изпълнение на стратегии за духовно трудово развитие на физически наличния трудов потенциал на своите народи. Стратегии, които са кратки, разбираеми и дават разумни основания за вяра и надежда, за достойно и справедливо икономическо бъдеще на тези народи в бъдещето на глобалния свят.

Второто общополитическо твърдение е за това, че съвкупната трудова неспособност на социално-научните и политически елити на европейския свят води до негативно развитие на трудовия потенциал – на САЩ и ЕС взети заедно, спрямо този на Китай – в областта на машиностроителните технологии.

Третото общополитическо твърдение е за това, че европейският свят безразсъдно свива (като количество и природно качество) възпроизводството на своя машиностроителен човешки капитал. В същото време, разгръща масово производство на най-различни социално-научни професионални кадри и преди всичко на професионални икономисти. А това е още по-безразсъдно!

Какво значение има това за нас лично, а и за нашите близки?

Не пропускайте следващата статия „В. Путин за познавателното безсилие на политическите елити“

А може да прочетете целия Манифест от тук: Манифест за Дигитална Реформа на Икономическата Наука* – Авторско дело на Фондация “Информационни Технологии и Бъдещето на Икономическата Наука”