Уилям Деминг и „Японското икономическо чудо“
През 1960 г., когато Деминг получава ордена на „свещените съкровища“, са изминали 14 години от неговото пристигане в тази далечна за него и доскоро враждебна страна. В началото на 1947 г. Деминг е изпратен от Департамента на армията на САЩ да съдейства на японската администрация за планиране и организиране на преброяването на японското население, което трябва да се състои през 1951 г.
Пребиваването на Деминг в Япония е използвано от ръководството на „Японския съюз на учените и инженерите“ да отправи покана за цикъл от лекции на тема подобряване на качеството и производителността в японската индустрия.
Деминг приема тази покана и още при първите лекции жъне небивал успех.
За няколко месеца набира огромна популярност в средите на индустриалния елит на Япония и изнасянето на лекции става основна негова дейност през следващите няколко години.
В центъра на всяка една от лекциите стои „схема на производственото предприятие, разглеждано като система“. Тази сравнително проста схема Уилям Деминг нарича „Диаграма на потоците“.
Ето какво пише Деминг в своята книга „Новата икономика“, издадена в САЩ през 1992 г.:
… Кое възпламени Япония? Диаграмата на потоците беше искрата, която преобърна Япония през 1950 г., а и след това. Тя демонстрира на топ мениджърите и на инженерите системата за производство.
Японците имаха знания, страхотни знания, но те бяха разкъсани и некоординирани.
Тази диаграма на потоците зададе посока на техните знания и усилия към една система за производство, която e ориентирана към пазара, а именно към прогнозите за нуждите на клиентите.“
…
„Целият свят знае резултатите. Тази проста диаграма на потоците присъстваше върху черната дъска на всяка конференция на топ мениджмънта през 1950 г., а и след това. Тя присъстваше и на черната дъска, когато се обучаваха инженерите.
Нещата започнаха да се случват, когато топ мениджмънтът и инженерите видяха как да използват своите знания … 
Въодушевлението, породено от лекциите на Деминг, намира изражение чрез още един факт. През 1951 г. „Японския съюз на учените и инженерите“ учредява награда на името на Деминг, която се присъжда ежегодно на най-добрите японски компании в управлението на качеството.
Знакова за успешното внедряване и развитие на идеите на Деминг, а също и пряко свързана с икономическия растеж на Япония, е системата „точно навреме“ на „Тойота“, чието начало се поставя през 1954 г.
Тогава Шоичиро Тойода, управляващ директор на компанията, силно повлиян от идеите на Деминг, започва да реализира цялостна програма за управление на качеството във всички звена на компанията.
През 1965 г., за въвеждане на новата си производствена система, „Тойота“ е удостоена с наградата „Деминг“.
Добър пример за практическо разбиране и внедряване на идеите, произтичащи от „диаграмата на потоците“ е системата за бърза пренастройка в производството (SMED – Single-minute exchange of die), разработена и реализирана от “Тойота”.
Това е системно инженерно знание с универсално приложение в машиностроителното производство за бърз и ефикасен операционен преход от един продукт към друг продукт.
Всичко започва от пресоващите машини.
В процеса на работа на “Тойота”, както и при всички други производители на автомобили, тяхната пренастройка отнема между 4 и 6 часа, т.е машините са в режим на условен престой, при 30 минути средно производствено време, за ефективна като количество партида.
Чрез въвеждане на дребни промени в процеса на пренастройка на пресите и детайлно описване на всяко движение, което следва да правят работниците (процес известен още като “Quick Die Change”), “Тойота” свежда времето за пренастройка в порядък от 3 до 5 минути.
Това позволява на “Тойота” да увеличи многократно капацитета и диверсификацията на своето производство.
Износът на автомобили от компании като „Toyota“, „Honda“ и „Mazda“ дава възможност на японската автомобилна индустрия да стане през 90-те години една от най-големите в света, най-вече заради ефективното управление, водещо до високо качество при сравнително ниска цена.
Именно заради ефективното управление на своите машиностроителни предприятия, Япония навлиза агресивно не само на световния пазар за автомобили, но и на множество други пазари като пазара за бяла и черна техника, за складова техника, за строителни машини, за металорежещи машини и много други подобни.
Може да изглежда парадоксално, но в основите на „японското икономическо чудо“ стои знанието за един опростен, но сравнително универсален модел на индустриалното предприятие.
Модел, който, както вече казахме, Деминг първо определя като „схема на производственото предприятие, разглеждано като система“, а след това съкратено като „Диаграма на потоците“.
Схемата, създадена от Деминг и наречена от него „Диаграма на потоците“.
Тя е причина японската продукция да се превърне в символ на високо качество и иновативност – образец за подражание, наложил се трайно не само в регионален, но и в глобален план.
Схемата, която виждате може да бъде определена като първия за света „бизнес модел канава (или основа)“ на фирмата. Този „бизнес модел“ се появява 40 години преди въвеждането на понятието „бизнес модел“ и 50 години преди въвеждането на понятието „бизнес модел канава“
А дали сме се поучили от добрия пример в историята и дали можем да назовем следващото чудо…?
Прочетете и следващия ни материал: „Базисното научно знание за икономика е на средновековно ниво на развитие“.
