Втора инженерна вълна
„Втора инженерна вълна“ в развитието на базисното научно знание за управление на индустриалната икономика се състои във формиране, развитие и разпространение на знание за системно управление на машиностроителното предприятие с фокус качество на произвежданите продукти.
Идеята за управление на производството с фокус качество не е нова. Тя възниква още през древността като това става чрез „страх от наказания“. Първите сведения в тази насока са съхранени в „Законник на Хамурапи“, цар на Вавилон през XVIII век преди н.е., според когото строителят е заплащал с живота си за некачествено изпълнение.
Идеята за управление на качеството чрез страх от наказания работи и до днес, но тази идея стои далеч встрани от разглежданата „Втора инженерна вълна“ – тя предполага създаването и прилагането на системни инженерни подходи. Пионерите в тази област са американските инженери Уолтър Шухарт, Уилям Деминг и Джоузеф Джуран.
Уолтър Шухарт е първият, който използва статистически методи при контрола на качеството.
В ролята си на инженер, той разбира голямото практическо значение на съзнателното и последователно отстраняване на причините за възникване на недопустими отклонения, които се получават в процеса на производството и на доставките на машиностроителни стоки и услуги. Шухарт разработва концепция за контрол на производството и доставките и успешно прилага статистически контролни диаграми, известни в цял свят като „контролните карти на Шухарт“.
Идейната концепция на Уолтър Шухарт е развита и обогатена от Уилям Деминг — Деминг, който извежда тази концепция на ново и много по-високо практическо ниво.
Важен аспект от разработките на Деминг е, че качеството се разглежда като отговорност на всяко организационно равнище, включително най-високото. Това разбиране е заложено още и в думите на Фредерик Тейлър:
„Девет десети от трудностите ни се коренят в това да накараме тези от страната на управата да извършат полагаемия им се дял от работата.“
Тайната на успеха на една индустриална организация Деминг формулира така:
„Същността е в качеството. Но вие напразно търсите качеството между машините. То се ражда в коридорите на властта.“
В своите разработки Деминг изисква управление на организацията, което да е основано на сътрудничество както между всички длъжностни работници, така и между всички организационни звена за решаване на проблемите с качеството на произвежданите продукти. Изисква още циклично обучение и преобучение на персонала, фокусирано върху постигането на все по-високо качество.
Във връзка с това е известен „Цикълът на Деминг“, който представлява диаграма на потока за учене и за подобряване на продукт или процес.
Планиране на промяна или тест с цел подобрение.
Работа – Извършване на промяната или теста (за предпочитане в малък мащаб).
Действие – Приемане на промяната, отказ от нея или преминаване отново през целия цикъл.
Изучаване на резултатите. Какво сме научили? Кaкво се е объркало?
„Цикълът на Деминг“ се явява една от своеобразните емблеми на творчеството на Уилям Деминг.
Подобна емблема на творчеството на Джоузеф Джуран се явява неговата знаменита „спирала на качеството“.
Чрез тази „спирала на качеството“ се определят основните стадии на непрекъснато развиващите се дейности по неговото управление.
„Спирала на качеството“
1.Изследване на пазара
2.Разработка на проектното задание
3.Научноизследователски дейности
4.Съставяне на технически условия
5.Технологична подготовка на производството
6.Материално — техническо снабдяване
7.Изработка на инструментална екипировка, приспособления и измервателно оборудване
8.Производство
9.Контрол на производствения процес
10.Контрол на готовата продукция
11.Изпитване на продукцията
12.Пласмент
13.Техническо обслужване
14.Изследване на пазара
Всеки един внимателен анализ на „спиралата на Джуран“ ясно показва, че обученията на персонала на една организация, взела решение да управлявa системно своето качество, трябва да започнат от най-високопоставените длъжностни работници — управленския елит — а в последствие да се пренасят към длъжностните работници от по-ниско ниво.
Като стъпва на знанието за системно управление на качеството, разработено от американските инженери Деминг и Джуран, Япония – доскорошен враг на САЩ през Втората световна война – прави скок в своето икономическо развитие.
За този икономически скок, широко популярен като „японското икономическо чудо“, особено големи заслуги има Уилям Деминг. През 1960 г. министър-председателят на Япония – Нобусуке Киши – връчва на Деминг, от името на император Хирохито, ордена на „свещените съкровища“ – награда, която, както пишат някои изследователи, се приравнява със званието „национален герой на Япония“.
За Деминг и „Японското икономическо чудо“ може да прочетете в следващия материал.
