Тези статии не са авторски и съответно не са притежание на „ДРИН“, те са цитирани изцяло като се посочва конкретния източник – медия в края на всяка статия.
Източник: “egoist.bg”

Човекът като творец в центъра на всичко — Част I 

Инж. Трифон Стефанов е едва на 26-годишна възраст, вече президент на студентския комитет към един от топ 3 технически университети в света – „Цингхуа“, Пекин (Tsinghua University, Beijing), където прави магистратурата си в момента. Между другото, това е университетът, чийто възпитаник е и президентът на Китайската Народна Република, г‑н Си Дзинпин.

Интересът ми към инженерни науки и технологично развитие ме отвежда често в посока Азия, но рядко ме изпълва с такова задоволство както срещата ми с Трифон. Разбира се, че основно защото е българин, но има и толкова допълнителни слоеве в него, които крещят НАДЕЖДА! Още при първия ни разговор се усещаше стремежът му да не изпуска фокуса от България, миналото, настоящето и развитието й в областта на технологиите. И с увереност, и с гордост. Той не просто вярва, но и работи върху това решенията родени на българска почва да получат необходимото световно признание. Защо? Ще ви разкаже в интервюто ни със свои думи, но все ми се иска преди това да спомена, че това е една от онези срещи, в която има структурирана ценностна система, морал, житейска философия, преоценка и прогрес. Вярата му в човека като Творец и център на света е голяма, за разлика от моята прогресивно намаляваща или поне преди разговора ни. Помолих го да ме убеди в тезата си…

Трифон Стефанов пред банера, на който пише “Церемония по завършване на Университета Сайтама” и вдясно пише годината – Хеисеи 30 平成三十年度 (считано от нулевата година, когато новият император заеме трона и започва нова ера, до следващия)

Моля, представи се със свои думи за нашите читатели?

Казвам се Трифон Стефанов и съм инженер по образование. Завърших в Япония, където и работех в машиностроителната индустрия. Към момента работя в Австрия като „Mениджър проект“ в компания от сферата на масовото производство и конвейерния бизнес, където отговарям за развитието на технологичната среда. Заедно с това следвам редовно в един от топ 15-те университета в света, който е и един от топ 3‑те технически университета – китайският университет – „Цингхуа“ (Tsinghua University, Beijing).

Разкажи ни за мотивациите си по пътя си от Софийска Математическа Гимназия през Япония-Австрия-Китай и обратно в България. В предварителния ни разговор прави впечатление, че през този твой път на два континента, търсейки най-добрият начин да разбереш и навлезеш в сферата на инженерството, си намирал дупки както в системите за обучение на нови кадри, така и в работния процес. Как се размина реалността с очакванията ти? И на какво се дължи това?

Винаги съм имал интерес към логическото мислене. Точните науки като математика, физика и химия са науки развиващи това мислене, поради което избрах „СМГ“ – известна с математическата си подготовка. Поради факта, че всички в моето семейство са инженери, продължението на интереса ми от математиката праволинейно водеше към инженерните специалности – тъй като те, стъпвайки на точните науки, също развиват това логическо мислене, но вече в посока „процеси и производство“, или по-точно казано – развиват инженерно мислене. Сред многото опции за бъдещо следване се спрях на Япония – страна с добре позната история в инженерството и развитието на инженери. 2011 година разбрах, че чрез една фондация, Япония организира конкурс за своята японска правителствена стипендия и приема ограничен брой чуждестранни студенти, което ме мотивира да участвам и да спечеля тази стипендия, с която през 2014 г. заминах за Япония да следвам машинно инженерство. По време на моето следване в Япония минах през различни практики, докато едновременно с това и работех в машиностроителната индустрия. Поради събрания културен опит от Европа и Азия, както и от практиките, през които съм преминал, ми беше предложено да се преместя да работя в Австрия като „Мениджър проект“.

Работата ми, свързана с развитието на технологичната среда на предприятието, е обвързана с проекти, осъществяването на които преминава през иницииране, финансово и проектно планиране, изпълнение и контрол. Покрай тези проекти започнах да забелязвам обаче как т.нар „добри практики“ за управление, всъщност не са толкова добри, независимо че са приети масово.

Например при планиране на финансите и бюджетиране се взимат предвид коефициенти, базирани на субективни преценки на други „Проект мениджъри“ и тяхното изчисление на разходите от минали проекти. Мисля, че всеки би се съгласил, че няколко коефициента не могат да покрият всички променливи в един нов незапочнат проект и такова бюджетиране би дало големи отклонения.

Друг проблем, който забелязах по време на моята работа, имайки предвид, че компанията, в която работя е световен лидер в своята област, е в разработките на проекти за създаване и развитие на технологичната среда на предприятието. За проектиране на цех за производство, например, трябва да се опише най-детайлно технологичната среда. В цеха има както множество обекти – машини, екипировки, приспособления и др., така и хора, които трябва да владеят и прилагат на практика конкретните познания за работата с тези машини. Това, което отчитам, че липсва в компанията, в която работя, а навярно и не само в нея, е единна система за управление на множеството елементи на собствените активи в предприятието – във формата на обекти и субекти. От изключителна важност са познанията и правилната им класификация, които предприятието притежава за тях.

Познанията на предприятието трябва да се разглеждат като множества от информационни обекти, подлежащи на класифициране, структуриране и управление от страна на предприятието – това всъщност е онази част от генерираните и привлечени знания, които предприятието трябва да използва целенасочено за пресъздаване на своето съществуване като единна система, управляваща траекториите на своите активи във времето и пространството. За съжаление не видях такава единна система, която според мен би улеснило многократно работата на проект мениджърите, а и на инженерите. Замислете се, че подредените познания позволяват да се моделира развитието на човешкия състав – тоест за всяка длъжност ще има ясно дефинирани и подредени познания, които е необходимо да се усвояват преди да се заеме въпросната длъжност и ако това се формира за всяка една длъжност, така ще се формира и колективната отговорност на предприятието. Но реално на практика се използва субективната преценка на проект мениджъра на база неговия личен опит и спомен от извършена подобна задача в минал проект и съответно вземането на решения е на базата на лични спомени, което е направо несериозно.

Сигурен съм, че сега всички ще си помислят за функцията на ERP системите (enterprise resource planning – система за планиране на ресурсите на предприятието), които би следвало да бъдат в огромна полза при управляването на тези активи, само че от моя личен опит със системата на „SAP“ – световен лидер в областта на бизнес системите за управления на предприятия – мога да кажа, че дори те нямат такава функционалност и тяхната система не е способна да предостави адекватно управление на обектите, а за управление на познанията, дори не става дума. Все повече започнах да стигам до извода, че водещи компании в областта на машиностроенето, а също и водещи компании в областта на управленския софтуер, нямат решение за единното и цялостно управление на активите на едно предприятие, което още повече ме провокираше да продължавам да търся и уча.

Друг казус, за който не знам до колко от управляващите се досещат е, че решенията за развитието на компанията се взимат на база миналото, т.е на база счетоводния баланс – баланс, който дава статична информация за състоянието на активите, пасивите и собствения капитал на предприятието към определен вече минал момент. Счетоводен баланс се прави обикновено веднъж на месец и данните, на които се базира, се събират по време на този период и в допълнение се изисква няколко дни за съставяне на счетоводния баланс, което означава, че „добрите практики“ за взимане на решения от висшия мениджмънт на основа на счетоводството, са на база „стара информация“ от състоянието на компанията от преди 4 седмици, което според мен е абсурдно. В този ред на мисли, бившият ръководител на Федералния резерв на САЩ – Алън Грийнспан – има много точно изказване „Да управляваш икономиката на база счетоводството е като да караш кола, гледайки в огледалото за задно виждане. “

Но е факт, че както геополитическата, така и индустриалната икономика, до ден днешен се управляват на база „счетоводен модел“, поради отсъствието на по-добра алтернатива. И все пак някак си, вътрешно в мен, усещах нуждата от нещо по-добро от към знание за управление. Не може нашият свят да се управлява на база минало и счетоводен баланс.

Това породи интереса ми към търсене на знание, което да предлага холистично и системно разбиране на ниво управление и съответно предположих, че ще трябва да се отправя към един от икономическите лидери на света – Китай и по-точно – техническият университет „Цингхуа“. Записах там „Бизнес администрации“, тъй като точно науката за икономика и мениджмънт би трябвало да ми даде отговори на тези въпроси. За съжаление, бързо разбрах, че и там няма отговори на моите въпроси. Нещо повече, проблемът се оказва далеч по-фундаментален – всичко това говори за огромна липса на емпирично адекватни знания в областта на икономическата наука и управлението (мениджмънта) и това е световно-пренебрегван проблем.И тук идва шокиращият, поне за мен, обрат в живота ми и пътят ми обратно към България.През декември 2020г. получих покана за конференция на Фондация „Информационните Технологии и Бъдещето на Икономическата Наука“ (Фонд „ИТБИН“) на тема „Индустрия 4.0 и Дигитална Реформа на Икономическата Наука“.

Нямаше как да не остана впечатлен, защото програмата на конференцията разискваше машиностроителната индустрия и дефектите на базисното научно знание за икономика, както и негативното развитие на човешкия капитал на европейския свят, но най-важното беше решението на всичко това, а именно – холистично управленско знание, даващо отговор на всички мои въпроси, при това както в теоретичен вид, така и под формата на нов клас ERP системи, наречени „дииновативни ERP системи“ (“2in ERP”).

Оказва се, че първата по рода си холистична система за управление с възможност да работи в сегашно време, базирана не на счетоводния модел, както конвенционалните, а на универсален модел на предприятието, изведен от практиката, е създадена не някъде в световно водещите държави, а именно в моята родина – България – от „Институт за Системно Икономическо Инженерство“ („ИСИИ“, англ. “ISEE” ).

Съответно много бързо осъзнах огромния потенциал на това знание и стъпилата на него подривна технология, които не само биха извели България на челно място в сферата на иновациите, но и имат потенциала да направят революция в икономическата наука и мениджмънта. Изправен пред тези факти, не ми отне много време да реша да се върна в България и да направя всичко възможно това знание да се разпространи. И ето ме тук сега – през Япония-Австрия-Китай и обратно в България.

Сподели ни разбиранията си за IIoT (Industrial Internet of Things), AI и какво според теб липсва в модела на „Digital Twin“ в индустриалните предприятия от твоя гледна точка, изучавайки магистратура Бизнес администрация в един от топ 3 технически университети в света Tsinghua University, Beijing?

Едно предприятие е съвкупност от елементи или активи, а „IIoT“ (Industrial Internet of Things) са устройства (сензори), събиращи данни за тези активи. Тези устройства са базисни и в най-общ вид могат да се определят в 4 направления:

направление „прогнозна поддръжка“, направление „дистанционно управление“, направление „проследяване на активите“ и направление „менажиране на логистиката“.

Направление „прогнозна поддръжка“ са устройства (сензори), които отчитат девиации в зададените сензорни точки (температури, вибрации, напрежения, токове и др.) и позволяват за добиване на данни за поддръжка.

Направление „дистанционно управление“ е преразпределяне на данните в персонален облак, получени от различни сензори, което позволява тяхното събиране и анализиране за управление на устройства като ключове, клапани и други индикационни елементи.

Направление „проследяване на активите“ са устройства, осигуряващи данни за активите на предприятие – техният статус, локация и движения. Тези устройства облекчават персонала при следене и проследяване на активите и елиминират грешки при ръчното вписване на данни.

Направление „менажиране на логистиката“ е управление на транспорта чрез устройства IIoT, помага да се намалят рисковете свързани с разходите за превозни средства (оптимизация на разход за гориво) и за персонал (безопасност на шофьорите).В сферата на горепосочените направления на „IIoT“, AI има задачата да сортира и оптимизира процесите, базирайки се на събраните данните от IIoT. И тук стигаме до модела „Digital Twin“, т.нар. „дигитални двойници“, които трябва да обединят всички отделни сензори в една система, посредством която да управляваме предприятието в цялост, но поне според мен, самата концепция на този модел е фундаментално объркана. Дигитален двойник в момента представлява просто един “3D” модел на предприятието, в който са накачени различните сензори и посредством който можем да си правим виртуални разходки в предприятието и да видим информацията от отделните сензори. Това е изключително повърхностно решение, което по никакъв начин не улеснява управлението на едно предприятие. Това е по скоро маркетинг. Все пак е и напълно обяснимо, поради факта, който вече споменах – липсата на адекватно знание за принципното устройство на предприятието.

Дали поради липса на желание, или поради откровено незнание за управление, хората предпочитат да предадат властта на някакъв “вездесъщ” изкуствен интелект, който да работи и управлява вместо тях. Само че такъв интелект не съществува. Днешните „AI“ са множество алгоритми, които събират информация и я оптимизират в дадени направления, но това по никакъв начин не може да замести човека като съзидател. „AI“ трябва да бъде придатък към човека, в улеснение на неговата работа, а не обратното – човекът като придатък към „AI“ и технологиите за улесняване на тяхната работа.

Дигитален двойник, който описва всички елементи на активите на едно предприятие, било то технически (машини и т.н), или организиращи (хора, познания и т.н), и как те работят в синхрон, се явява именно „дииновативната ERP“ система.

Трифон Стефанов, Токио, Япония

Често споменаваш чисто културните си интереси спрямо Азия и най-вече по отношение на това, че конкретно Япония и Китай имат големи традиции в инженерството. В същото време, търсенето ти на онзи модел на управление, съдържащ липсващите за теб парчета от пъзела, да го наречем „Управление на предприятие за производство“, намираш тук – в България. Извинявай, но как така?

Ние българите имаме много силна история и традиция в иновациите, и в развитието. Били сме водещи в тези направления в Европа поради факта, че сме имали множество програми за разгръщане на потенциала при младежта във всички насоки –от технически специалности до художествени. Малко известен факт в днешно време е, че ние сме съоснователи и организатори на много от международните олимпиади по Природо-математически науки. Дори сме основни инициатори и основатели на първата Международна олимпиада по информатика, чието първо издание се е провело през 1989 г. в гр. Правец. Имали сме наистина уникална за целия свят култура в развитието на младежта и творчеството, но за съжаление след 1990 година, сме изоставили почти всички от тези инициативи.

В Азия дори и сега няма такава култура за развитие, каквато е имало в България , но голямата разлика в момента идва от образованието при тях. В Китай, масово, политиците и управляващите са с инженерно образование и поради това си образование, и следвайки принципите, които произлизат от него, те умеят да си представят управлението на една държава, болница и др. като „система от компоненти“, които работят заедно, т.е като „една машина“. Представяйки си по този начин една работна система, всеки високо интелигентен инженер може да прави промени по нея, а също и да я подобрява, преобразува и т.н. Естествено, това може да има и своите минуси, но в управление на големи системи със сигурност работи. В същото време, европейските политици и управляващи, масово, са завършили специалности като „право“, „икономика“, „мениджмънт“, „бизнес администрация“ и други подобни производни специалности. А когато се загуби инженерното начало в една държава следват техногенни катастрофи и разпад на техническите системи.

Човекът като творец на първо място, а не машината. Обясни ни тази своя философия, да я наречем.

По мое виждане, в едно предприятие от какъвто и да било вид, най-важното са хората в него. Гледано на най-високо ниво, едно предприятие има амбиции и идеи за собственото си бъдещо развитие, но те са заложени от стратегии, направени от хората в него. Хората планират какви процеси и машини да има едно предприятие и ги управляват. За жалост колкото и мощни способности да има човешкият разум, един човек няма възможността да обхване целия свят и тук идват машините и технологиите, които да вдигат ефективността на човека. Неоспорим факт е, че само човекът има способността и уменията да твори, защото техническото и научното творчество е присъща дейност само на човека, което е основен фактор за усъвършенстване на производителните сили. В днешно време се говори много за процеси и хора като добавка към тях, но по мое мнение, хората са в центъра.

В противоречие с моето виждане е виждането на икономистите, където човекът се смята за „тясното място“ и че машините застават в центъра на предприятието, а човекът само им помага те да функционират пълноценно. Компаниите се концентрират в развитието на процесите и машините, но забравят, че човекът е истинският „мотор“ в цялата система. Колкото повече се отнемат важните задачи от човека, изискващи взимане на решения, толкова по-ограничени стават бъдещите възможности на предприятието. По тази причина силно вярвам, че човекът е в центъра, той твори и машините му увеличават възможностите за да може той, човекът, да твори още повече…

Линк към оригиналната статия: Егоист (egoist.bg)
Източник: egoist.bg
Автор: Деми Милчева, журналист

Всяко сподеяне е от значение за осъществяване на промяната и е пътят към едно по-светло бъдеще. Благодарим!