Съвременните ERP Системи
Разликата между инженерният подход и схоластиката
Ако вече сте се запознали с 5‑та пренебрегвана очевидност от Манифеста за Дигитална Реформа на Икономическата Наука* и дефектите на съществуващото днес базисно научно знание за икономика, ще сте разбрали защо:
Първият съществен дефект е липсата на цялостно и ясно виждане за принципното устройство и начина на функциониране на предприятието като системен обект.
Както някога средновековната медицинска наука не е била в състояние да обясни системно анатомията и физиологията на човешкото тяло, така съвременната икономическа наука не е в състояние да обясни системно „анатомията“ и „физиологията“ на машиностроителното предприятие.
Вторият съществен дефект е липсата на разбиране за принципното устройство и начина на функциониране на машиностроителното предприятие като системен субект.
Казано с други думи, икономическата наука не дава системно знание за същността и смисъла на колективната, а оттам и на индивидуалната трудова отговорност за съществуването на едно машиностроително предприятие.
Тези два съществени дефекта на базисното научно знание за икономика водят до негативното развитие на човешкия капитал на европейския свят. Факт, който говори за много сериозен проблем в бъдещето на европейския свят.
Недостатъците на базисното научно знание за икономика се отразяват и върху развитието на дигиталните системи за управление. Точно тези системи, се явяват ключов елемент на „Индустрия 4.0“.
Един общ обзор на съвременните дигитални системи, които са функционално фокусирани върху моделиране на икономиката на машиностроителното предприятие би показал, че разглеждани в най-общ структурен план, съществуват 2 типа такива системи: едните могат да бъдат определени като „инженерни“, а другите като „схоластични“.
„Инженерните“ дигитални системи за моделиране на икономиката на предприятието са продукт на инженерно знание, което е създадено в резултат на „системен научен подход“. Те са два основни вида: (1) CNC/DNC системи, (2) CAD/CAM/CAE системи.
Първият основен вид „инженерни“ дигитални системи следва да бъдат следните две системи:
CNC система – „Computer Numerical Control“ – представлява компютърна система (софтуер и хардуер) за програмно управление на работното поведение на най-различни машини. Многообразието на тези системи е огромно, но най-популярно като име, даващо ѝ функционална характеристика, е при металообработващите машини и промишлените роботи.
DNC система – „Direct Numerical Control“ – представлява компютърна система (софтуер и хардуер) за директно управление на работното поведение на множество от най-различни CNC машини.
Вторият основен вид „инженерни“ дигитални системи следва да бъдат следните три системи:
CAD система – „Computer-Aided Design” – служи за дву и тримерно графично изобразяване на най-различни обекти.
CAM система – „Computer-Aided Manufacturing“ – служи за създаване на програми за CNC машини, въз основа на създаден чрез CAD система тримерен графичен модел на съответен обект.
CAE система – „Computer-Aided Engineering“ – служи за инженерни разчети, въз основа на създаден чрез CAD система тримерен графичен модел.
„Схоластичните“ дигитални системи за моделиране на индустриалната икономика, от своя страна, също са продукт на инженерно знание, но са създавани в условията на водеща идейна намеса от страна на „схоластичния научноикономически професионализъм“.
Този тип дигитални системи са над десет вида, но най-важни за реалната практика са IT продуктите, които могат да служат за счетоводно моделиране на икономиката на предприятието.
Най-комплексният и цялостен софтуер, който съдържа най-много здравосмислени фрагменти от съвременното схоластично научно знание за моделиране на икономиката на предприятието, са така наречените „ERP” системи – компютърни системи (софтуер и хардуер) за „планиране на ресурсите на предприятието“.
Световно признати производители на „ERP“ системи (по-точно на компютърен софтуер за счетоводство, разширен с възможности за „MRP“ алгоритъм, а след това и безсистемна добавка от много и най-различни функционални модули) са фирмите: „SAP“, „Microsoft“, „Oracle”, „Infor“ и др.
Всеки анализ на функционалната конструкция на такъв тип софтуер – включително на най-реномираните марки, които реализират годишни приходи в размер на милиарди долари – би показал, че:
Няма софтуер с такава конструкция, която да дава цялостни представи за предприятието в неговото качество на общопознаваем системен обект, носител на системна субектност за управление на собственото си съществуване.
Следва да заключим, че системите наричани „инженерни“ са такива, защото техните функционални разработки, а след това и работни конструкции, стъпват на ясно дефинирано (като теория и терминология) научно знание за тяхното принципно устройство и начин на действие, в качеството на системни обекти с ясно практическо приложение.
От друга страна системите, определяни като „схоластични“, са такива, защото техните функционални разработки, а след това и работни конструкции, не стъпват на ясно дефинирано (като теория и терминология) научно знание за тяхното принципно устройство и начин на действие, в качеството на системни обекти с ясно практическо приложение. Приложение, което се изразява в моделиране на икономиката на индустриалното предприятие в пространството и времето на глобалния свят и разглеждано като системен обект и субект.
Дефицитът от такова знание произтича от съществените дефекти на базисното научно знание за икономика.
По тази причина работните конструкции на сега действащите и масово разпространени „ERP“ системи представляват купчина от най-различни модули, между които няма ясна логическа връзка, като изключим алгоритъма „MRP“.
В този смисъл функционалните конструкции на всички (включително най-марковите) пазарно предлагани днес „ERP“ системи се явяват показателен пример за схоластичното ниво на развитие на икономическата наука — ниво, което определяме като средновековно в сравнение с нивото на развитие на съвременната медицинска наука.
А сега би било интересно да включим в работа нашето въображение и да се опитаме да изградим представа какъв би бил общественият ефект, ако сега съществуващите схоластични „ERP“ системи бъдат заменени от инженерни, определени като „дииновативни ERP“, системи.
Нека разгледаме същността на „Дииновативните ERP системи 2inERP“ и защо те са разумното решение в следващия материал.
