Тези статии не са авторски и съответно не са притежание на „ДРИН“, те са цитирани изцяло като се посочва конкретния източник – медия в края на всяка статия. Бъдните поколения трябва да знаят, че България бе една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини
Идеята на сегашните управляващи е, да притежават фирми, да трупат милиони и да предлагат евтина работна ръка на други държави и чуждестранни фирми!!!
Бъдните поколения обаче трябва да знаят, че България беше конкуретно способна индустриална държави в света /не в Европа, а в света/, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази информация е невъзможно новото възраждане на България. За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:
Енергетика
До средата на XX век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW. В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW.
Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония. Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950–1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове. След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
Металургия
До 1950 г. България няма металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 300 000 т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”. Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
Химия
През 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък! Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: – 2,5 млн. т. минерални торове; 1 млн т. калцинирана сода; 400 хил. т. пластмаси; 1,8 млн. броя автомобилни гуми; 20 хил. т. химикали за растителна защита; преработваше 12 млн. т. суров нефт; имаше 11% от националните промишлени основни фондове; даваше 8,5% от националната промишлена продукция; осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута; поддържаше 100 000 работни места.
Машиностроене
През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. 
Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери. През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 000 работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България.
Корабостроене
От Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 млн. тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла). Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
Инструментално производство
Беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл. Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област.
Линк към оригиналната статия: Бъдните поколения трябва да знаят, че България бе една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини | Източник: „Socbg“
