Дииновативни ERP системи [2inERP]
В предишния материал разгледахме съществуващите днес видове ERP системи. Разгледахме, че те се делят на два основни вида, които следва да бъдат „инженерни“ и „схоластични“.
Сега съществуващите „ERP“ системи могат да бъдат определени като „схоластични“, защото техните функционални конструкции не се съставят по ясно дефинирано научно знание за тяхното принципно устройство и начин на функциониране, в качеството им на системни обекти с ясно практическо приложение. Тоест нямат качествено моделиране на икономиката на индустриалното предприятие в пространството и времето на глобалния свят, разглеждани като системен обект и субект. Дефицитът от такова знание произтича от съществени дефекти на базисното научно знание за икономика – 5‑та пренебрегвана очевидност от Манифеста за Дигитална Реформа на Икономическата Наука* — и тези системи са още един показателен пример, че икономическата наука е на схоластично ниво на развитие, което определихме като средновековно в сравнение с медицинската.
А сега би било интересно да включим в работа нашето въображение и да се опитаме да изградим представа какъв би бил общественият ефект, ако сега съществуващите схоластични „ERP“ системи бъдат заменени от инженерни, наричани още „дииновативни ERP“ системи.
Нека въведем определението за такива „ERP“ системи.
„Дииновативна ERP“ система:
Това е двойно иновативна „ERP“ система, която веднъж обновява (систематизира, разширява и уточнява) знанието на потребителя за принципното устройство и начина на функциониране на предприятието, и втори път служи за управление на развитието на човешкия капитал, а от там определяне и управление на развитието на технологичен елит – това са хората, които обезпечават иновативно развитието на предприятието като създават и внедряват нови продукти и технологии.
Днес пазарът на дигитални информационни технологични продукти предлага многообразно множество от най-различни „ERP“ системи. Срещу това множество стои, подобно по характер, множество от технопаркове, които са създали, а след това и развиват тези „ERP“ системи.
В процеса на създаване и развитие на „ERP“ системите, служителите на тези технопаркове формират за себе си както общо, така и конкретно знание за системното устройство и начина на функциониране на множество различни предприятия, част от които са машиностроителни.
В този процес всеки служител, който има интелектуалните способности самостоятелно да формира такова знание, неминуемо би могъл да изобрази естеството на феномена машиностроително предприятие чрез следните три общопознавателни проекции:
Първа общопознавателна проекция:
Всяко машиностроително предприятие е субект, който е елемент на множество от субекти, които заедно – в ролята на клиенти и/или доставчици на машиностроителни стоки и/или услуги – изграждат смислов фрагмент на световната машиностроителна индустрия.
Втора общопознавателна проекция:
Всяко машиностроително предприятие е системен обект, който се състои от множество обекти, определяни като капиталови активи – част от тези активи са собствени, а другите привлечени.
Трета общопознавателна проекция:
Всяко машиностроително предприятие съществува в качеството на системно осъществяван обект, като задържа и движи (променя) своите капиталови активи чрез единното действие на 5 технологични системи:
(1) система за „Продажби“; (2) система за „Производство“; (3) система за „Доставки“; (4) система за „Финансиране“; (5) система за „Осъществяване на технологичната среда на предприятието“.
Ако тези три извода от личен характер се анализират задълбочено на ниво технопарк, а след това се ползват в качеството на познавателен фундамент за изграждането на функционалната конструкция на един нов вид „ERP“ системи – „дииновативни ERP“ системи, то това би било завръщане, на ново и по-високо ниво, на този клас дигитални системи към познавателния универсализъм, присъщ на тяхното историческо начало. Системите от този вид би следвало да имат точно 7 функционални подсистеми, подредени и определени, както следва:
- Функционална подсистема „Обекти“
- Функционална подсистема „Субекти“
- Функционална подсистема „Осъществяване на Технологичната среда“
- Функционална подсистема „Продажби“
- Функционална подсистема „Производство“
- Функционална подсистема „Доставки“
- Функционална подсистема „Финансиране“
Тези 7 Функционални подсистеми са само първа стъпка за изграждането на работната конструкция на този нов вид „ERP“ системи.
Най-важното е тези „ERP“ системи да съдържат функционално знание за управленско моделиране на длъжностното развитие на хората, които могат да осмислят предприятието като системен обект и субект, и на тази основа да носят пълноценна отговорност за внасяне на иновативни промени в процеса на неговото развитие.
Наличието на такова вградено знание ще превърне този нов вид „ERP“ системи във възможно най-ефективното средство за разрешаване на проблема с негативното развитие на човешкия капитал на европейския свят.
Това е така, защото няколко месечното изучаване, като теория и практика, на функционалната конструкция на една такава дигитална система ще формира знание за икономиката на машиностроителното предприятие, много по-истинно и полезно за индустриалната реалност от знанието, което може да се формира след 4–5 години най-усърдно изучаване на микроикономика в най-престижни специализирани университети.
Нужно е само широко учебно разпространение на такива дигитални системи.
Какъв би бил общественият ефект, разглеждан в рамките на европейския свят, ако сега съществуващите „схоластични дигитални системи“ бъдат заменени с „инженерни“ – такива, които определяме чрез понятието „дииновативна ERP” система ?
Създаването, развитието и масовото разпространение на „дииновативни ERP“ системи ще доведе до преход на икономическата наука от средновековно (схоластично) на съвременно (системно) ниво на развитие
Общественият ефект от един такъв преход е съпоставим с обществения ефект от прехода на медицинската наука от средновековно (схоластично) на съвременно (системно) ниво на развитие;
Общественият ефект от прехода на икономическата наука от средновековно (схоластично) на съвременно (системно) ниво на развитие може да има само позитивни страни и никакви негативни.
Препоръчваме ви да прочетете и 7‑ма пренебрегвана очевидност от Манифеста за Дигитална Реформа на Икономическата Наука*, която казва, че проблемът с негативното развитие на човешкия капитал на европейския свят има едно единствено разумно РЕШЕНИЕ: развитие и широко учебно разпространение на нов вид „ERP“ системи.
Прочетете и следващия ни материал: „Защо България да няма своя втори златен век?“
