Тези статии не са авторски и съответно не са притежание на „ДРИН“, те са цитирани изцяло като се посочва конкретния източник – медия в края на всяка статия.
Какви са знанията на българските студенти по икономика? — Част1
Имаме ли основания да се притесняваме, че икономическата наука в целия Западен свят прилича на картината на фламандския художник Питър Брьогел – „Притча за слепците“?.
В редица свои проучвания фондация „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“ (ИТБИН) търси отговор на този въпрос.
ПРЕСТИЖЪТ
„За всеки здравомислещ човек е повече от очевидно, че в днешно време икономическата наука е завоювала своя престиж и признание, заради това че създава и разпространява знания за управлението и развитието на индустриалния (включително и човешкия) капитал. По тази причина наблюдаваме как професионални икономисти стават едни от най-качествените млади хора на Европа с желанието да развият собствен бизнес, или да достигнат добре платени управленски нива“, категорични са от фондацията.
Обекти на проучванията са били специално подбрани будни студенти от трети и четвърти курс бакалаври и магистри, които са получили и възнаграждение. Освен това са имали и време за консултация с всякакви информационни източници.
Проучванията са се провели в стопанските факултети на водещи университети в България, сред които СУ „Климент Охридски“, Техническия университет – София, Университета за национално и световно стопанство, а в онлайн проучванията са се включили и Техническият университет – Варна, Тракийският университет – Стара Загора, Русенският университет „Ангел Кънчев“ и други.
Въпросите са били такива, че всеки човек, с намерение да управлява големи индустриални системи, би следвало да може да отговори. Студентите е трябвало да дадат обяснение на обективното значение на понятия като „икономика“ и „икономическа наука“ – и двете, в основата на тяхното образование. Трябвало е и да могат да обяснят как едно предприятие създава стойност или какво е принципното устройство и начин на функциониране на едно машиностроително предприятие.
ЗНАНИЕТО…
За да не предизвикват излишно напрежение между различните учебни заведения, от ИТБИН цитират само факултетите, от които идват отговорите на студентите.
Публикуваме част от тях без редакторска намеса:
„Обективното значение на понятието „икономика“ е противоречиво изречение, тъй като сама по себе си икономиката е сравнително млада и неточна наука“ – студент по „Икономика и финанси“, 4‑ти курс, Бакалавър.
„Всъщност, много хора намират за трудно да дадат точно определение за икономиката и да опишат с какво точно се занимават икономистите“ –студент по „Стопанско управление“, 4‑ти курс, Бакалавър.
„Икономиката е наука, възникнала още в древността, породена от размяната на роби между хората“ – студент по „Стопанско управление“, 4‑ти курс, Бакалавър.
„Икономиката за мен е едно доста обхватно понятие. Десетки са определенията за икономика, икономикс, стопанство, но какво значение имат те, ако ние не разбираме същността им, а просто се опитваме да запомним велики открития, теории и методи? Да, те са довели до развитието на света, добър пример са, но ако не ги анализираме и не вникнем в същността им това би било без значение, а годините учене биха били напразно изгубени, а времето безвъзвратно изгубено“ – студент по „Индустриален мениджмънт“, 4‑ти курс, Бакалавър.
„Като принципно устройство от едно машиностроително предприятие до друго има разлика колкото от земята до небето. Всички зависи колко са оптимизирани и автоматизирани процесите в него и каква е Коб-Дъгласовата производствена функция и отношението на Работна ръка към Машини, с които се произвежда дадената продукция. От гледна точка на начин на функциониране предприятието отново опира до своята производствена функция т.е методология за производство, като мога да добавя, че за начина на функциониране са от съществена важност две неща: кой взема решенията и каква е комуникацията между различните отдели/звена на предприятието“ — студент по „Икономика и финанси“, 4‑ти курс, Бакалавър.
„Устройството и начините на функциониране на едно машиностроително предприятие, а и на всяко друго предприятие зависят от множество фактори – големина на предприятието, конкретната дейност на предприятието (международен завод за производство на автомобили и завод за производство на двигатели за косачки са два вида машиностроителни заводи, но с напълно различни структури и начини на функциониране)“ – студент по „Стопанско управление“, 4‑ти курс, Бакалавър.
Добавена стойност се създава:
„Тогава когато може да предложи на потребителите продукт, който да съдържа дадено уникално или рядко срещано свойство, функция и т.н.“ – студент по „Мениджмънт на човешките ресурси“, 4‑ти курс, Магистър.
„Добавена стойност се създава с подкрепа на определени каузи, социална отговорност“ – студент по „Бизнес икономика“, 2‑ри курс, Бакалавър.
„Чрез производство и износ на продукция (включително в сферата на услугите)“ — студент по „Икономически анализи и проекти за регионално развитие“, 4‑ти курс, Магистър.
„Основно чрез иновации, дигитализация (до колкото е възможно), модернизация и увеличаване на капитала“ — студент по „Информационни технологии в икономиката и управлението“, 2‑ри курс — Магистър.
Виновникът?
Един от изводите на фондацията е, че всички разнородни определения ясно демонстрират липсата на каквото и да е единно знание, но дали всъщност студентите са виновни, питат те?
Според тях в днешно време, в началото на третото десетилетие на XXI век и при свободно ползване на Интернет, са необходими стотици човекочасове целенасочен научноизследователски труд, за да се постигне ясно житейско разбиране на обективните значения на понятията „икономика“ и „икономическа наука“.
„Всеки интелигентен, съвременен човек, който свободно и редовно ползва Интернет и всякакви други източници на информация, но никога не си е поставял нарочна цел за осъзнато постигане на такова разбиране, ще приеме това твърдение за нелепо, поради няколко причини“, признават от ИТБИН. И допълват, че на първо място всеки интелигентен човек вярва, че самият той вече е формирал ясно житейско разбиране за обективните значения на понятията „икономика“ и „икономическа наука“ и това разбиране е съвсем сходно с разбирането на всички подобни на него хора. На второ място всеки интелигентен човек вярва, че огромните инвестиции на европейския свят за развитие и разпространение на научно знание за феномена, наречен „икономика“ – инвестиции в размер на милиони човекочасове и милиарди евро годишно – намират отражение в образователната система във вид на множество научни публикации, в които има съдържателно ясни и сходни определения за обективното значение на разискваните понятия.
Но нека наистина видим какво точно се преподава и какво изучават студентите?
ИЗ ИКОНОМИЧЕСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ …
От фондацията представят извадки от официални, достъпни и авторитетни източници:
„Икономика – обемно и многопланово понятие, различните хора влагат в него различно съдържание“;
„Отваряйки всеки речник, както енциклопедичен, така и икономически, може да се срещнат множество негови трактовки“;
„Всеки учебник или тълковен речник по икономика дава свое определение за икономиката като наука“;
„Икономиката е наука за избора, човешкото действие и последствията от него в свят на неограничени нужди и ограничени ресурси“;
„Икономиката търси и анализира принципите и логическите връзки, които съпътстват индивидуалния избор измежду решения с неизвестен резултат, в условията на променящи се предпочитания и ограничени, но неизброими ресурси“;
„С развитието на икономическата теория като наука се изменя и трактовката на предмета ѝ. Икономистите се интересуват от широк кръг от проблеми и на различни етапи от икономическото развитие на чело на икономическата наука застават различни техни идейни групи“;
„Именно този процес на променящи се потребности и средства за задоволяването им, е предмет на икономическата наука“.
Всеки здравомислещ човек ще установи как тези разнородни определения на понятията демонстрират липсата на каквото и да е единно мислене сред авторите им. В същото време престижът на икономическата наука непрестанно расте, като дори се е наложило мисленето, че всеки един ефективен управленец трябва да бъде преди всичко икономист. Оттам и огромна част от младите хора избират да изучават именно дисциплини, произтичащи от „икономическата наука“, като „икономика“, „мениджмънт“, „финанси“ и други.
„Дали всъщност не ставаме свидетели на това как едни много будни и умни млади хора могат да бъдат объркани от съвременните научни икономически отвлечени разсъждения и безплодни умувания? Излизайки от университета, точно тези млади хора са със заслепеното самочувствие, че са добре подготвени за управлението на икономиката в реалния свят, а на практика те дори не могат да дадат ясно и точно определение какво е принципното устройство и начин на функциониране на едно машиностроително предприятие – какво остава да управляват такова в бъдеще“ — подчертават от фондацията „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“.
Линк към оригиналната статия: Какви са знанията на българските студенти по икономика? | Банкеръ Източник: „Банкеръ“ Автор: Елена Кирчева, журналист
Какви са знанията на българските студенти по икономика? — Част2
През миналата седмица публикувахме първата част от проучване на фондация „Информационните Технологии и Бъдещето на Икономическата Наука“, изследващо нивото на знанията по икономика сред българските студенти. Резултатите сочат по думите на представителите от фондацията, че „излизайки от университета, точно тези млади хора са със заслепеното самочувствие, че са добре подготвени за управлението на икономиката в реалния свят, а на практика дори не могат да дадат ясно и точно определение какво е принципното устройство и начин на функциониране на едно машиностроително предприятие – какво остава да управляват такова в бъдеще.“
Тази седмица публикуваме продължението по темата.
В него ИТБИН акцентира върху важността на машиностроителната индустрия днес и обезпечаването й с качествени ръководни кадри.
В днешно време точно машиностроителната индустрия се явява основа за съществуването и развитието на всички останали индустрии, защото е повече от ясно, че водещи индустрии като химическата, хранително-вкусовата, селскостопанската, IT индустрията, строителството и много други, нямаше да са на това ниво, без да бъдат обезпечени с машини.
Можем да твърдим, че днес добре развитата машиностроителна индустрия е по-нужна от всякога и световните лидери като САЩ, Германия и Китай са такива, именно поради факта, че са били, или все още са световни лидери в областта на машиностроенето. Според ИТБИН кадровото обезпечение на една такава индустрия изисква множество качествени ръководители и инженери.
„За съжаление, западът е изцяло концентриран върху развитието на уж управленски кадри, посредством икономическите специалности, които не водят дори до разбирането за това какво представлява едно машиностроително предприятие. Същевременно ставаме свидетели как Китай ударно изгражда инженерен човешки капитал, който в последствие става и управленски. В Китай почти всеки политически лидер е с инженерно образование, а организацията на производството, трудовата мотивация и екипната работа са основни постулати, заложени в тяхната национална доктрина и резултатите от тези практики утвърждават Китай като новият световен лидер“, подчертават от фондацията.
Според представените данни броят завършили инженери бакалаври в САЩ и Китай за 2018 г. е с впечатляващото съотношение 1:10 — 140 683 срещу 1 362 380 завършили инженери (в полза на Китай). От ИТБИН подчертават, че е повече от несериозно да се правят коментари как основната причина за това е по-голямата численост на населението на Китай, защото населението е с 4 пъти по-голямо от това на САЩ, а съотношението на инженерите е с 9 пъти по-голямо (в полза на Китай).
„Именно по този начин, разчитайки на системната инженерна, а не на безплодната икономическа наука, и бурното развитие на индустрията си, Китай завзема световните лидерски позиции в производството на промишлени стоки, в химическата промишленост, в ядрения синтез, в иновативните технологии в космоса.“
От фондацията подкрепят и виждането на Източна Азия за значението на икономическата наука в практиката, което намира показателно отражение и в книгата на южнокорееца Хаджун Джанг, излязла под заглавие „23 неща, които не се казват за капитализма“:
„Икономически чудеса без икономисти:
Единствената отличителна черта на източноазиатските икономики е очевидното отсъствие на икономисти. В Тайван ключови позиции заемат инженери и учени, а не икономисти, ситуацията в днешен Китай е същата. Идеологът на програмата за ускорена индустриализация на Южна Корея по образование е инженер.
Едно от възможните обяснения на източноазиатския случай е, че на онези, които определят икономическата политика, са нужни не специализирани знания, а обща интелигентност.
Може би икономическата наука, която се преподава в университетите, е твърде откъсната от реалността, за да има някакво практическо приложение?
Икономическото образование не е особено тясно свързано с управлението на икономиката в реалния свят.
Всъщност ситуацията е още по-лоша. Икономистите не просто не помагат на икономиката, често те дори ѝ вредят.“
А КАКВА Е СИТУАЦИЯТА У НАС?
Справка от Националния статистически институт показва, че за учебната 2019–2020 година интересът на българските студенти към стопанските специалности в сравнение с този към инженерните е почти 2 пъти по-голям в полза на икономическата наука. Дори и да се приеме, че икономическата наука наистина дава познания за управление на предприятието, следва да се зададе основателният въпрос – каква е причината съотношението между управленци и работна сила – в лицето на инженерите – да е близо 2:1 при бакалаврите и близо 3:1 при магистрите?
СЛЕПОТАТА ВОДИ ДО СЛЕДВАЩА КРИЗА
От своята позиция представителите на фондация ИТБИН предлагат отговор на въпроса да дадат хората, носещи отговорност за стратегическото управление на развитието на обществената научноизследователска и образователна система. Те са на мнение, че резултатите от липсата на квалифицирани управленски кадри за производствената индустрия, както и резултатите от липсата на инженери в тези области, само нарушават баланса между Запада и Изтока и внасят изостряне в отношенията, които могат да имат и фатални последици.
„В изследване на идеята, че днешното икономическо образование не е особено тясно свързано с управлението на икономиката в реалния свят свидетелстват много други събития, които наблюдаваме и днес, но направените проучвания доказват как образователната система – с фокус икономическото образование – на европейските народи се явява машина за духовна трудова деформация на техните най-ценни човешки ресурси.
За съжаление и тенденцията у нас само демонстрира как слепецът-водач от картината на Брьогел може да се сравни с научно-икономическата общност, слепците-последователи са всички хора, доверили се на един фалшив блясък, а пропастта е неизбежният социално-икономически упадък на европейския свят“, констатират от фондация „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука“.
Сега най-вероятно всеки един от нас би следвало да успее да отговори на въпроса, поставен от фондацията — имаме ли основания да се притесняваме, че икономическата наука в целия Западен свят прилича на картината на фламандския художник Питър Брьогел – „Притча за слепците“?
Линк към оригиналната статия: Какви са знанията на българските студенти по икономика - 2? |
Банкеръ (banker.bg)
Източник: „Банкеръ“ Автор: Елена Кирчева, журналист
Всяко сподеяне е от значение за осъществяване на промяната и е пътят към едно по-светло бъдеще. Благодарим!