Представете си, че е 2030 г, БЕЗ паразитиращи елити – възможно е!

Представете си, че е 2030г., събуждате се и всички управленски системи, както и образователните програми по управление са стъпили на едно ново качество знание за управление.

Излизате и около вас се изграждат нови предприятия, а вече съществуващите такива не изглеждат като след военна бомбардировка, а са спретнати, здрави и успешни.

Нови технологии „изкачат“ всеки ден, хората правят нови открития и изобретения, а обществото се вълнува от този факт и следи всичко това с интерес.

Това би бил ефектът от един качествен преход на науката за управленско моделиране от средновековно на съвременно ниво на развитие.

Завръщане към съзидателните устои на нашата цивилизация от началото на XX век, когато новите открития на учените предизвикват навалици пред книжарниците, където са разлепени статиите за тях, поради факта, че вестниците, в които се обявяват свършват моментално.

Знанието дава свобода – хората са освободени от редица примки, в които сами са се оплитали преди.

Единение, съзидание и системност ще са принципите, които ще моделират нашата западна цивилизация.

Звучи идеалистично, но е абсолютно възможно, тъй като с правилното познание за управленско моделиране човекът ще може да живее, да създава, да контролира и да взима най-добрите решения, както за средата, в която се намира, така и за предприятието, в което се препитава, така и за живота, който иска да живее.

А целият Западен свят има огромна нужда от това!

Арнълд Тойнби – британски историк и културен антрополог – в своя научен труд – „Изследване на историята“ – твърди, че в човешката история елитите, предвождащи обществото са два типа – съзидателни и паразитиращи и който елит е в превес –обществото копира и действа като него.

За съжаление, в Западния свят, паразитиращият елит доминира през последните 40 години и ефектите от това се виждат навсякъде.

Инфраструктурните проблеми са безкрайни, здравеопазващите ни системи са на предела на силите си. Тези и още редица проблеми се наблюдават не само в България, но и в Западна Европа и в САЩ.

А промяната, която искаме да случим не е невъзможна.

Наблюдаваме една държава като Китай, която за 30 години, от държава, на която всички се присмиваха и етикета „произведено в Китай“ беше синоним на недобро качество, в момента на практика е световен лидер в почти всички технически направления.

А дали някой е забелязал как този народ не съдържа в себе си паразитиращ дух?

Интересен факт е, че при тях инженерното, а не икономическото или мениджърско образование е водещото.

За справка Китай, наистина близо 4 пъти превъзхожда САЩ като население, но за 2019г. произвежда 1 300 000 инженери срещу едва 140 000 в САЩ.

Кой си спомня съзидателните устои на лидера – САЩ в началото на 20 век, когато само в град Филаделфия са се произвеждали 130 000 нови инженери?

Осъществявайки преход на знанието за управленско моделиране на съвременно ниво, нашите елити, а от там и общество, на практика, ще се завърнат към съзидателните устои, към позитивното, към продуктивното.

И всичко това е възможно чрез Дигитална Реформа на Икономическата Наука! 

Предлагаме Ви да се запознаете с материала на „ДРИН“ — „Защо България да няма своя втори златен век?“

Всяко сподеяне е от значение за осъществяване на промяната и е пътят към едно по-светло бъдеще. Благодарим!