Икономически чудеса без икономисти
Виждането на Източна Азия, че Западът няма основания за претенции, произтичащи от постиженията на неговата икономическа наука, намира показателно отражение в книгата на Хаджун Джанг (Южна Корея), излязла под заглавие „23 неща, които не се казват за капитализма“.
Предлагаме ви някои извадки от тази книга:
Икономически чудеса без икономисти:
Експлозивният ръст на източноазиатските икономики – Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Китай – често се определя като „чудо“.
Макар, разбира се, това да е преувеличение, в него има и известна доза истина.
… Имайки предвид поставените от тях рекорди, би било естествено да предположим, че тези държави са имали изключително добри икономисти.
Точно както Германия е водеща в машиностроенето, тъй като има отлични инженери, а Франция е световен лидер в модата заради качествата на нейните моделиери, източноазиатските страни би трябвало да са постигнали своето икономическо чудо, защото са разполагали със способни икономисти.
Бихме могли да предположим, че това важи с особена сила за Япония, Тайван, Южна Корея и Китай – страни, където правителството играе активна роля за постигането на техните удивителни икономически резултати.
Да, ама не! Единствената отличителна черта на икономистите от източноазиатските страни е тяхното очевидно отсъствие.
В Тайван ключови позиции заемат инженери и учени, а не икономисти, ситуацията в днешен Китай е същата. О Вончул, идеологът на програмата за ускорена индустриализация на Южна Корея, по образование е инженер.
Ако не са ни нужни икономисти, за да постигнем добри икономически резултати, както показват примерите от Източна Азия, нужен ли ни е самият икономикс?
Едно от възможните обяснения на източноазиатския случай е, че на онези, които определят икономическата политика, са нужни не специализирани знания, а обща интелигентност. Може би икономиксът, който се преподава в университетите, е твърде откъснат от реалността, за да има някакво практическо приложение?
Джон Кенет Гълбрайт, определено най-остроумният икономист в историята, може и да преувеличава, твърдейки че „икономиката е изключително ефективно средство за осигуряване на работни места на икономисти“, но това не е чак толкова далече от истината.
Икономическото образование не е особено тясно свързано с управлението на икономиката в реалния свят. Всъщност ситуацията е още по-лоша. Икономистите не просто не помагат на икономиката, често те дори ѝ вредят.“
В изследване на идеята, че днешното икономическо образование не е особено тясно свързано с управлението на икономиката в реалния свят, фондация „Информационните Технологии и Бъдещето на Икономическата Наука“ специално проведе социологическо изследване в Стопанските факултети на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и на Технически университет – София.
Резултатите от проучването верифицират тезата, че образователната система на европейските народи е превърната в машина за духовна трудова деформация на техните най-ценни човешки ресурси. Повече за проучването може да прочетете тук.
