Що е то Индустрия 4.0?
Най-ясно и точно описание на идейните основи на стратегията, широко популярна под името „Индустрия 4.0“, може да бъде намерено в първата глава на книгата „Четвъртата индустриална революция“, наречена „Исторически контекст“.
Книгата е авторско дело на Клаус Шваб, първоосновател и председател на “Световния икономически форум” със седалище Давос, Швейцария. Издадена е в началото на 2016-та година.
Продължаваме с цитати от визираната глава на тази книга.
„Думата „революция“ означава рязка и радикална промяна. В хода на историята революциите възникват, когато новите технологии и новите начини на възприемане на света породят фундаментална промяна в икономическите системи и социалните структури. Като се има предвид, че за референтна рамка се използва историята, понякога са нужни години, докато се разгърне напълно резкият характер на тези промени.
Първата дълбока промяна в начина ни живот – преходът от номадството към уседнало земеделие – представлява аграрна революция, която обединява възможностите на животните с усилията на хората за целите на производството, транспорта и комуникациите. Малко по малко производството на храни се увеличава, което стимулира нарастването на населението и прави възможно създаването на по-големи селища. Това в крайна сметка води до урбанизация и възход на градовете.
Аграрната революция е последвана от цяла поредица индустриални революции, които започват през втората половина на 18-ти век.
Те бележат прехода от мускулната сила към механична енергия. Преход, който води до днешния етап – Четвъртата индустриална революция, когато подобрената (от машините) познавателна мощ подсилва производителността на човечеството. “
Първата индустриална революция протича от около 1760 до около 1840 година. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механичното производство.
Втората индустриална революция, която започва в края на XIX век и зората на XX век, прави възможно масовото производство и получава допълнителен тласък след появата на електричеството и изобретяването на поточната линия.
Третата индустриална революция започва през 60-те години на XX век. Обикновено я наричаме „компютърна“ или „цифрова“ революция, тъй като е катализирана от развитието на полупроводниците, мейнфрейм компютрите (60-те години), персоналните компютри (70-те и 80-те години) и Интернет (90-те години).
Четвъртата индустриална революция започна в началото на този век и се основава на бурния напредък в цифровите технологии. Характеризира се с далеч по-повсеместно разпространен и мобилен интернет, с по-малки и по-мощни сензори, които стават и все по-евтини, а също и с изкуствения интелект и машинното обучение.
Цифровите технологии, в чиято основа са компютърния хардуер, софтуер и мрежи, не са нови, но откъсвайки се от Третата индустриална революция, те стават все по-сложни и интегрирани и в резултат на това трансформират човешкото общество и глобалната икономика. Именно по тази причина преподавателите от Масачузетския технологичен институт Ерик Бриньолфсон и Андрю Макафи сполучливо наричат този период „втора машинна епоха“.
В Германия текат дискусии за „Индустрия 4.0“ – един термин, въведен за първи път по време на Хановерския панаир през 2011-та година, с който се описва как новите развития водят до революция в организацията на глобалните вериги на стойността, създавайки възможности за изграждане на „интелигентни фабрики“.
Продължението на цитираната част на книгата е израз на увереност, че Четвъртата индустриална революция ще бъде толкова мощна и исторически важна, колкото първите три индустриални революции взети заедно. Но краят на същата тази част от книгата не е такъв.
Причина за това се явява фактът, че управляващите елити нямат разбиране за необходимостта от преосмисляне и промяна на съществуващите икономически системи чрез дигитални технологии, носители на знание за тези системи.„В най-добрия случай това разбиране е неадекватно, а в най-лошия то напълно отсъства“.
Автор на книгата „Четвъртата индустриална революция“ е професор Клаус Шваб, създател и председател на „Световния Икономически Форум“. С издаването на книгата през 2016 година на бял свят излиза една нова идеология за историческото развитие на геополитическата икономика.
Идеология, която би следвало да бъде здрава основа за разработка и реализация на високо надеждни политически стратегии за социално-икономическо развитие на народите. Не някакви стратегии изобщо, а стратегии за създаване и развитие на ново качество „машиностроителен човешки капитал“, способен да изгражда „интелигентни фабрики“, основен белег на очакваната „втора машинна епоха“. Нужно е пояснение: понятията „интелигентни фабрики“ и „втора машинна епоха“ са основополагащи в рамките на идеологията за „Четвъртата индустриална революция“.
Но какво се случва с европейския свят 5 (пет) години по-късно, има ли той стратегии за създаване и развитие на ново качество машиностроителен човешки капитал?
Отговорът е, че няма такива стратегии, които да пречупят установената още преди 10 (десет) години тенденция за негативно развитие на трудовия потенциал – на европейския свят, спрямо този на Китай – в областта на машиностроителните технологии. Тенденция, за която по времето на „Икономика на знанието“ се говори малко, а днес още по-малко, но това не означава, че тя не съществува.
Не пропускайте следващата ни статия, за да научите „Как се взима близалка от малко дете? или духовно-икономическото падение на Запада“.
