Какво се случи с Американската мечта…

Американската мечта — “идеята, че свободата включва възможността за процъфтяване, успех и възходяща социална мобилност за семейството и децата, постигнати чрез усилен труд в общество с малко ограничения”; „всички хора са създадени равни с правото на живот, свобода и преследване на щастието“.

Кога една държава — пример за успех и величие, даде начало на духовно-икономическото си падение?

В последните десетилетия публично достъпните информационни пространства са изпълнени с множества различни описания и предупреждения за гибелното духовно-икономическо падение на запада. Драматичната загуба на позиции в глобалното технологично бъдеще е на лице и за това се говори още от преди повече от десет години.

И примери не липсват – специално сме подбрали цитати от статии на влиятелни американски медии:

2010 година:​

„Дали днес, половин хилядолетие по-късно, не преживяваме края на доминацията на Запада? ​Невиждан стопански растеж!​ Западният свят може само да гледа и да се възхищава как Пекин реагира на причинения от американската кредитна криза, срив на износа … 

… Остава фактът, че в хода на финансовата криза, Китай – последната и най-голяма промишлена революция в Азия – поспря само, за да си поеме дъх. 

… В хода на сегашната криза, ние изгубихме един важен властови компонент – властта да поучаваме и да ни слушат.“ 

2011 година:​

„… Американската индустрия … снижава разходи, като изнася производството на високотехнологични продукти … губи опита … технологичните таланти, с тях си отиват и научноизследователските … ​В дългосрочен аспект, технологията, на която липсва инфраструктурата за развитие и производство, ще загуби своята способност за иновации. 

… високотехнологични индустриални браншове, изцяло напуснали САЩ, са:

компактно флуоресцентно осветление;​ дисплеи от течен кристал за монитори;​ телевизори и устройства за мобилни телефони; кристални и поликристални силициеви соларни клетки;​ инвертори и полупроводници за соларни панели;​ съвременни композитни материали;​ керамика и корпуси за интегрални схеми;

… списъкът става все по-дълъг!“

2016 година:  

„Китайският лидер Си Дзинпин знае нещо, което Барак Обама явно още не е разбрал: Америка е свършена! Американската икономика е океански кораб, пробит под водната линия. Във фоайето музикантите продължават да свирят, но на мостика изходът е вече известен.​ С изключение на последните години на Съветския съюз, по което можем да поспорим, Америка потъва по-бързо от всяка „Велика Сила“ в световната история.” 

… И както Си Дзинпин знае много добре, всичко зависи от технологиите. 

В момента, в който Американски корпорации разработеха някоя нова и по-ефективна производствена технология, те я изнасяха в Китай или друга държава, където тя увеличава производителността на чуждестранни работници. ​Която и да е корпорация, която иска да продава в Китай, е длъжна не само да произвежда там, но и да внася най-добрите си технологии. ​В последствие се очаква от нея да изнася обратно към САЩ.

Всичко това говори, че американската икономика е преминала повратната точка. В момента тя просто е прекалено куха, за да се възстанови. 

Дори и на пръв поглед стабилни американски производители като „Boeing“, „Caterpillar“ и „Corning Glass“, отдавна внасят голяма част от най-сложните си компоненти и материали от други производствено фокусирани държави като Китай, Япония, Корея, Германия и др. По-голямата част от най-ценните технологии на „Boeing“ отдавна са изнесени в източна Азия, не на последно място авиониката и несравнимата технология за криле от полимер.

Продължавайки с пълна пара напред към национален фалит, от цялата световна история, САЩ е върховният пример за триумфа на една идеология над здравия разум … ​Имаме ефекта на „еднопосочния клапан“. Ключови производствени технологии изтичат от САЩ, като в същото време такива не се вливат. ​… в съвременна Америка корпорациите нямат лоялност към нацията и обществото и си намират всякакви безумни причини, за да трансферират технологии навън. …​ От гледната точка на източна Азия, в своята политическа динамика, САЩ отдавна е страна от третия свят.“

Примерите за това „как се взима близалка от малко дете“ продължават.

През пролетта на 2016 година Барак Обама публикува във „Washington Post“ статия, в която казва:

„ … Америка трябва да диктува правилата на световната икономика. Другите държави трябва да играят само и единствено по установените от Америка и нейните партньори правила. … Светът се променя, заедно с него се променят и правилата – САЩ, а не страни от рода на Китай, трябва да пишат правилата…“

Няколко месеца по-късно, на среща на лидерите на „Г‑20“ в Китай, президентът на САЩ — Барак Обама е посрещнат от домакините по скандално обиден начин, спрямо ръководителите на другите държави – оказва се, че само за него няма стълба за официално слизане от самолета и той е принуден да ползва заден изход.

Първото събитие е своеобразно олицетворение на виждането на академичните и политически елити на европейския свят, че САЩ първи са достигнали до най-висшия етап на постиндустриалното общество, наречен „Икономика на знанието“ и това им дава естествено право да бъдат наставник на другите народи при определяне на тяхното бъдеще и бъдещето на света.

Второто събитие е олицетворение на виждането на китайските елити, че основанията на претенциите на САЩ, да бъдат наставник на другите народи при определяне на тяхното бъдеще и бъдещето на света, са несериозни, защото САЩ следват нездрави теории, които ги превръщат в „книжен тигър“, което е все по-очевидно към днешна дата.

Източници: “Forbes”; “Washington post“ 

Не пропускайте нашия следващ материал „Икономически чудеса без икономисти“.