Нуждата от решителна промяна в управлението на икономиката

Неяснотата на стратегиите — Швабизъм (Част 2)

Както вече разгледахме в първата част на този материал - Какво е мястото (като значение за бъдещето на европейския свят) на политическата идеология за „Индустрия 4.0“ сред останалите политически идеологии? – ШВАБИЗЪМ (част 1), позитивните отзиви спрямо политическата идея за „GREAT RESET“ са много повече от негативните. Произхождат преди всичко от европейския свят и са типови по своя характер, защото стъпват на много подобни изходни начала: на твърда лична убеденост, че начинът на управление на икономиката на европейския свят се нуждае от решителна промяна и безусловната вяра във възможностите на „Световния икономически форум“ като най-високо отговорна институция, която знае какво и как трябва да се свърши, може да го свърши и е готова да го свърши почти безкористно.

След този обстоен преглед на политическата идея за „подход“ спокойно могат да се направят два извода:

1‑ви извод: Начинът, по който идеята за „GREAT RESET“ е оповестена в достъпните информационни пространства, дава всички основания тя да бъде определена като политическа идеология, защото: (а) представлява възможно най-авторитетно научно знание за стратегическо управление на историческото развитие на икономиката във всички нейни измерения и (б) разглежда това развитие в рамките на критериално обособени исторически етапи: преди началото на масово заразяване с COVID-19 и след това начало.

2‑ри извод: Тези критерии за исторически етапи в развитието на икономиката (преди COVID-19 и след COVID-19) са в интелектуална дисхармония с критериите от подобно естество при другите три политически идеологии, които за целите на това изложение определихме като: „марксизъм“, „тофлъризъм“ и „швабизъм 1‑во издание“. Като „швабизъм 2‑ро издание“ определихме идеята за „GREAT RESET“.

Най-голяма е дисхармонията в критериите за исторически етапи в развитието на икономиката при двете издания на „швабизма“.

Припомняме:

Според 1‑вото издание на „швабизма“ историческите етапи в развитието на икономиката са 5 (пет) и се определят като революции. Първата революция е „аграрна“, последвана от 4 (четири) индустриални революции. Днес живеем във времето на „Четвъртата индустриална революция“, наричана още „втора машинна епоха“, а също и най-често „Индустрия 4.0“.

Според 2‑рото издание на „швабизма“ (както съвсем наскоро споменахме) историческите етапи в развитието на икономиката са 2(два): преди COVID-19 и след COVID-19. Това идейно решение за исторически етапи в развитието на икономиката е в несравнимо по-голяма дисхармония спрямо това при 1‑вото издание на швабизма, отколкото същото по характер решение на християнската църква, взето преди повече от 2000 (две хиляди) години. Според християнското учение историческите етапи на развитие на икономиката също са два: преди раждането на Христос и след раждането на Христос.

Ако 2‑рото издание на „швабизма“ беше отменило първото, поради познавателна несъстоятелност по отношение на историческото развитие на икономиката, това би спестило немалко умствена енергия на всеки човек, който иска да вникне и разбере на какво учи човечеството „Световният икономически форум“.

Но няма такова нещо. Пътната карта на „GREAT RESET“ показва, че противоречивите идеи за историческото развитие на световната икономика, заложени в двете издания на „швабизма“, трябва да бъдат някак си съвместени във времето.

Следващото изображение представлява един от пътните възли на картата за „GREAT RESET“, наречен „Усвояване на Четвъртата индустриална революция“:

Както вече нееднократно споменахме, според 1‑вото издание на „швабизма“ „Четвъртата индустриална революция“, наричана още „втора машинна епоха“ или „Индустрия 4.0“, представлява пети и засега последен известен етап от историческото развитие на онова нещо, което наричаме икономика. Този етап (според 1‑вото издание на „швабизма“) започва в края на 20-ти и началото на 21-ви век. Продължава до края на времето на човешкия свят, защото не е казано кога свършва. Това означава, че „Четвъртата индустриална революция“ се явява процес с огромен пространствен и времеви обхват. Всичките тези неща, които виждате изписани с дребни букви вляво и задраскани с червени кръстчета вдясно са много малки части на този процес.

Нещо повече: онова нещо, което стои в центъра на кръга с означение „GREAT RESET“, по начина, по който е определено във 2‑рото издание на „швабизма“, също представлява процесен фрагмент от онова, което според 1‑вото издание на „швабизма“ е определено като „Четвъртата индустриална революция“, „втора машинна епоха“ или накратко „Индустрия 4.0“.

Ако двете издания на „швабизма“ взети заедно се разгледат позитивно и внимателно, от позицията на здрав житейски разум и при задълбочено разбиране на обективното значение на понятието икономика, ще излезе, че историческото време на „Индустрия 4.0“ съдържа и се разделя от времето на „GREAT RESET“ на три части:

Първата част от времето на „Индустрия 4.0“ представлява времето, при което реалната индустрия се управлява в съответствие със системи от стари критерии за отговорност на компаниите;

Третата част от времето на „Индустрия 4.0“ представлява времето, при което реалната индустрия се управлява в съответствие със системи от нови критерии за отговорност на компаниите;

Между първата и третата част от времето на „Индустрия 4.0“ се намира времето на „GREAT RESET“ – време, в което се разработват и внедряват, в управлението на реалната индустрия, системи от нови критерии за отговорност на компаниите.

При едно такова тълкуване на „швабизма“, направено позитивно и внимателно от позицията на здрав житейски разум и при задълбочено разбиране на обективното значение на понятието икономика, логичната структура от 1‑во ниво на пътната карта на „GREAT RESET“ би следвало да бъде съдържателно подобна на структура, която съответства на думите на Клаус Шваб, казани на 12 юни 2020 година (показана в следващото изображение).

В резултат на проведените от екипа на „ДРИН“ анализи на „швабизма“, се стига до три крайни извода:

Първият краен извод е, че „GREAT RESET“ следва да се разглежда като допълваща съдържателна част на политическата идеология за „Индустрия 4.0“ от 2016 година, която така допълнена може да бъде означена като „Индустрия 4.0(+)“.

Вторият краен извод е, че „GREAT RESET“ не съдържа нищо друго освен разработване и повсеместно внедряване на системи от нови критерии за политическа отговорност на компаниите – критерии от: 1‑во екологичен, 2‑ро социален и 3‑то управленски характер.

Третият краен извод е, че политическата идеология за „Индустрия 4.0“, а от тази година „Индустрия 4.0(+)“, се явява заместваща на предхождащата я по време идеология за „Икономика на знанието“ и чрез нейната практическа реализация би трябвало да се пречупи негативната тенденция в сравнителното развитие на технологичните елити на САЩ и ЕС спрямо тези на Китай – тенденция, която е резултат на политическата идеология за „Икономика на знанието“.

За тенденцията в сравнителното развитие на технологичните елити може да прочетете в следващия материал — Швабизъм (Част 3).