Какво е мястото на политическата идеология за Индустрия 4.0 — Швабизъм (Част 1)
Какво е мястото като значение за бъдещето на европейския свят на политическата идеология за Идустрия 4.0 сред останалите политически идеологии? — Швабизъм (Част 1)
Разглеждането на въпроса за мястото на политическата идеология за „Индустрия 4.0“, сред другите основни политически идеологии, предполага да припомним нашето (на екипа на „ДРИН“) виждане и разбиране за обективното значение на израза „политическа идеология“, а след това да направим още един най-общ преглед на множеството такива идеологии.
Според нашето разбиране, „политическа идеология“ означава авторитетно научно знание за определяне и оценка (а оттам и целево управление) на историческото развитие на националните и наднационалните съюзни икономики – развитие, разглеждано в рамките на критериално обособени исторически етапи.
Според така установеното дефинитивно значение на понятието „политическа идеология“ излиза, че сега съществуващите „основни политически идеологии“ са 4 (четири): (1) идеология за постигане на „Комунистическа икономика“, (2) идеология за постигане на „Икономика на знанието“, (3) идеология за осъществяване на „4‑та индустриална революция“, наричана още „Индустрия 4.0“ и последно (4) идеология за „GREAT RESET” — „Голямото пренастройване“.
Даваме си сметка, че така установените „основни политически идеологии“ не съответстват на едно доста разпространено виждане – виждането, че тези идеологии са три: „либерализъм“ с фокус свобода от държавна намеса в икономиката, „социализъм“ с фокус справедливост при разпределение на икономическия резултат и „консерватизъм“ с фокус придържане към управленската традиция.
Според нас, визираните понятия се явяват „политически подходи“, а не „основни политически идеологии“ за разбиране и управление на историческото развитие на националните икономики – при тях няма критериално обособени етапи за такова развитие.
При така изложеното наше виждане и разбиране за обективното значение на израза „основна политическа идеология“ може да си припомните най-общия преглед на множеството такива идеологии.
Но да се върнем на въпроса: „Какво е мястото (като значение за бъдещето на европейския свят) на политическата идеология за „Индустрия 4.0“ сред останалите политически идеологии?“, а това няма как да стане без най-общо съдържателно разглеждане на всичките тези идеологии в координатите на дадената от нас работна дефиниция на това, което се нарича „политическа идеология“. Работна дефиниция, която гласи: „политическа идеология“ – това е авторитетно научно знание за определяне и оценка (а оттам и целево стратегическо управление) на историческото развитие на националните и наднационалните съюзни икономики, развитие, разглеждано в рамките на критериално обособени исторически етапи.
От позицията на така дадената работна дефиниция могат да се видят 2 (две) важни, според нас, фактически обстоятелства, касаещи представените 4 (четири) основни политически идеологии.
Първото фактическо обстоятелство е свързано с възможността за персонализиране на основните политически идеологии.
Второто фактическо обстоятелство касае качеството на тези идеологии като средство за разбиране, а оттам и целево стратегическо управление, на историческото развитие на националните и съюзните икономики.
Започваме с първото фактическо обстоятелство: възможността за персонализиране на основните политически идеологии.
Идеологията за постигане на „Комунистическа икономика“ има идеен първоосновател в лицето на Карл Маркс и по тази причина тя е получила публична известност като „марксизъм“.
Идеологията за постигане на „Икономика на знанието“ има идеен първоосновател в лицето на Алвин Тофлър и ако се следва същата логика, като при „марксизма“, тази идеология би трябвало да получи публична известност като „тофлъризъм“.
Идеологията за осъществяване на „Четвърта индустриална революция“, наричана още „Индустрия 4.0“, има идеен първоосновател в лицето на професор Клаус Шваб и би следвало да се нарича „швабизъм“.
„Швабизъм“ би следвало да се нарича и политическата идеология за „GREAT RESET” — „Голямото пренастройване“, защото неин идеен първоосновател е също професор Клаус Шваб, който по това време се явява и председател на „Световния икономически форум“.
От казаното до тук излиза, че най-голяма персонална отговорност за качеството на „марксизма“ носи Карл Маркс, поставил неговото начало преди повече от 150 години. За качеството на „тофлъризма“ най-голяма такава отговорност носи Алвин Тофлър, поставил неговото начало преди 50 години. Същото се отнася и за „швабизма“ в неговите две издания – първото за „Четвъртата индустриална революция“ с начало от преди 5 години и второто за „Голямото пренастройване“ с начало от преди няколко месеца.
Постепенно стигнахме до разглеждане на качествата на съществуващите политически идеологии като специализирани средства за разбиране, а оттам и целево стратегическо управление, на историческото развитие на националните и съюзните икономики.
Но преди да пристъпим към най-общ анализ на качеството на действащите политически идеологии, считаме, че е необходимо запознаване с някои от изявленията на професор Шваб, направени във времето на организираната от „Световния Икономически Форум“ видеоконференция на тема „Голямото пренастройване“, която е проведена на юни 2020 година.
Цитираните изявления са направени във времето на видеоконференцията, организирана от ръководството на „Световния Икономически Форум“ и проведена на юни 2020 г.
Основна тема на тази конференция са основни положения от идеологията на „Световния икономически форум“ за “GREAT RESET”.
Продължаваме с цитати от изявленията на професор Клаус Шваб:
Кризата с COVID-19 ни показа, че нашите стари системи вече не са подходящи за XXI век.
Тя разкри радикалната липса на социално сближаване, справедливост, приобщаване и равноправност.
Намираме се в исторически момент – трябва не само да се борим с реалния вирус, но и да изградим системата за следвирусната епоха.
…
Имаме избор – да останем пасивни, което би довело до усложняване на редица от тенденциите, които наблюдаваме днес – поляризация, национализъм, расизъм и в крайна сметка нарастващо социално недоволство и конфликти.
Имаме и друг избор – можем да създадем нов социален договор, в който да наблегнем на интеграцията на бъдещото поколение.
Можем да променим своето поведение и отново да заживеем в хармония с природата, както и да следим за това технологиите от „Четвъртата индустриална революция“ да се използват по най-добрия начин, за да осигурим по-добър живот.
Накратко, имаме нужда от голямо пренастройване.
…
Налага се да мобилизираме всички членове на глобалното общество, за да заработят съвместно. Не трябва да пропускаме тази неповторима възможност.
Мисля, че най-важният въпрос е да променим съзнанието си и вместо да гледаме толкова много в краткосрочен план, както правехме в миналото, трябва да мислим за дългосрочните перспективи и благоденствие.
…
Това ме кара да спомена например нуждата, а „Световният Икономически Форум“ е силно ангажиран по този въпрос, от развиване на всеобхватна система по отношение на критерии от екологичен, социален и управленски характер за компаниите.
Компаниите трябва да са задължени да отчитат не само финансовия си успех, но и своя принос за опазването на околната среда, здравето и социалното сближаване и как провеждат добро управление.
И това е само един от аспектите.
…
За да отговоря на въпроса Ви относно Давос, ще кажа, че ще задвижим голям брой работни групи, които ще се занимават с различните проблеми.
Ще представим всички тези идеи пред хората, които ще се съберат в Давос, пред лидерите от бизнеса и политическата общност.
…
В същото време обаче ще превърнем Давос в един много различен, много отворен форум.
Ще мобилизираме своите 10 000 активни участници от над 400 града в целия свят в рамките на една паралелна среща на върха и те ще са в постоянна връзка с участниците в Давос.
С това ще гарантираме, че не залагаме на стари похвати и че наистина търсим напредничави решения. 
Няколко седмици след проведената видеоконференция, на която е обявена инициативата за „Голямото пренастройване“, на сайта на „Световния Икономически Форум“ се появява така наречената „Пътна карта“ на неговите дейности за осъществяване на това „велико“ пренастройване.
Тази „Пътна карта“ има претенции, че отразява работните ангажименти на „Световния Икономически Форум“ по създаване и развитие на всеобхватна система от критерии за компаниите: на първо място критерии от екологичен характер, на второ място критерии от социален характер и на трето място от управленски характер. Повече може да прочетете от тук: „Пътна карта“ или дейностите на Световния Икономически Форум за осъществяване на „великото“ пренастройване – „GREAT RESET”
