Сигналите за криза в развитието на икономическата наука
1997 година, Русия:
“Криза в развитието на съвременната икономическа наука” – това е централната тема на доклада на руския академик Виктор Меерович Полтерович, прочетен през януари 1997 г. на семинар в Централния икономико-математически институт към Руската академия на науките.
Във въведението на доклада, който е под заглавие „Криза на икономическата теория“, се казва:
“Състоянието на теорията наричам кризисно, ако е доказано или е съвсем очевидно, че поставените пред нея основни задачи не могат да бъдат решени чрез приетите от теорията методи.
В настоящата работа се привеждат аргументи, показващи, че съвременната икономическа теория, независимо от нейния впечатляващ прогрес, се намира в дълбока криза.
Кризата се разкрива не само в това, че тази теория не намери ефективни решения на насъщните проблеми на политиката за икономически реформи, тя (кризата) се разкрива и в дълбок и вътрешен за теорията разрез – тече натрупване на факти, които свидетелстват за принципна ограниченост на нейните (на теорията) методи.”
2000 година, Франция:
Студенти, от най-престижната магистърска програма по икономика във френската университетска система „Гранд Екол“, пишат в свое отворено писмо:
„Икономическата теория е безнадеждно несъстоятелна, затънала в собствения си частен модел на действителността…
Ние искаме да излезем от въображаемите светове!…
Тези научни несъответствия, това незачитане на конкретните реалности, представляват огромен проблем за тези, които биха искали да са полезни икономически и социални участници в обществото.“
2009 година, САЩ:
Пол Кругман – лауреат на Нобелова награда за „Икономика“ през 2008 г. – публикува през ранната есен на 2009 г. пространна статия под заглавие „Защо икономическата наука е безсилна“.
В тази статия той подлага на остра критика идейната несъстоятелност на теорията на финансовите пазари – теория, която в доклада на Полтерович се определя като „най-голямо постижение на икономическата наука през втората половина на XX век.“
Две години и половина по-късно, Пол Кругман издава книга под заглавие „Сложете край на тази криза!“ в която пише:
“…цялата верига от фрази, които толкова често чуват гражданите в последните години, не е нищо повече от шепа неистини, произнасяни от политици и икономисти, напълно наясно, че в много случаи лъжат. Лъжат, защото да допуснат, че съществуват други алтернативи освен тяхната за излизане от кризата, би означавало да допуснат, че техните политически и икономически идеи са грешни. Защото проблемът не е започнал през 2008 година, а през 80-те с политиките, инициирани от Роналд Рейгън в САЩ и Маргарет Тачър в Обединеното кралство, които по-късно се прехвърлят в Европа”.
2010 година, Франция:
През 2010 г. група френски икономисти разработват и подписват „Манифест на ужасените икономисти“.
Манифестът съдържа списък на „10 фалшиви очевидности“, които се налагат от съвременната икономическа наука.
Сред тези фалшиви „очевидности“ на първо място стоят няколко фундаментални идеи на теорията на финансовите пазари.
2012 година, САЩ:
Джоузеф Стиглиц – лауреат на Нобелова награда за „Икономика“ през 2001 г. – издава книга „Цената на неравенството“, в която лансира идея за аналогия между развитието на съвременната икономическа наука и развитието на средновековната медицинска наука:
“Провалите в политическата и икономическата теория са взаимосвързани и взаимно се подсилват.… Подобно на лекарите през Средновековието, които вярваха, че пускането на кръв ще доведе до подобрения, но когато пациентът не се подобряваше, те твърдяха, че е необходимо още едно пускане на кръв, икономистите, които пускат кръв през XXI в. няма да се колебаят. Те ще настояват за още повече икономии и ще намерят хиляди извинения защо при първите мерки не са постигнали резултатите, които са очаквали…”
Съвременната икономическа наука има съществени дефекти и се намира в криза, но какво от това? Какво значение има този факт за нас лично, а и за нашите близки?
Не пропускайте статията „Дефектите на базисното научно знание за икономика водят до негативно развитие на човешкия капитал на европейския свят“.
