Първа инженерна вълна — Тейлър и величието на Америка

Фредерик Уинслоу Тейлър (1856−1915 г.) е американски машинен инженер и един от първите консултанти по управление. ​Тейлър посвещава професионалния си живот в търсене на методи за повишаване на производствената ефективност, с което става известен като „Бащата на научното управление”.​

Преди повече от 100 години Тейлър е автор на ключови познания в управлението и бизнеса, които имат своето значение и приложение и в наши дни. 

Фр. Тейлър е роден във втория по големина град в САЩ – Филаделфия – водещ център на индустрията и машиностроенето, където се наблюдава началото на огромно разпространение на инженерната професия — между 1880 г. и 1920 г. броят на професионалните инженери нараства от 7000 на 136 000, т.е. ръст от близо 2000%. ​

В резултат на своята многогодишна работа, той намира успешно разрешаване на инженерно-технически проблеми и ги публикува в своите трудове „Принципи на научното управление“, в които се разглеждат разработени процедури, посредством които 140 души могат да извършват работата, която преди е изисквала труда на повече от 400 души.​

Подходите на Тейлър се основават на прилагането на методи, разработени от инженери за решаването на технически проблеми към проблемите за управлението.​ Тейлър се заема да докаже, че „най-доброто управление е истинска наука, основаваща се на точно определени закони, правила и принципи“.

Научното управление или т.нар. „тейлъризъм“ се позовава на рационалното преустройство на трудовата практика и на условията на труда, а също и на промените в управлението на работната сила с цел значително повишаване на производителността на труда. ​

Според Фр. Тейлър това се постига със системно изучаване и анализиране на трудовия процес, както и чрез използване на натрупаното знание за „отстраняване на загубата“ в производството – загуба на труд, загуба на талант, загуба на материал, загуба на време.​ Основателно е да се твърди, че именно Тейлър е основоположник на използването на предварително описани технологии (рецепти) в модерното производство.​

Принципите на научното управление на Тейлър призовават към оптимизиране на времето за изпълнение на работните задачи чрез тяхното изучаване, опростяване и разбиване на прости операции. 

Веднъж опростени, операциите се възлагат на работниците и те могат лесно да бъдат обучени да се справят с тясно специализираната си последователност от работни операции, движения и действия по възможно най-добрия начин. Според Тейлър, има само един, най-добър начин за работа на всеки работник и той трябва да бъде открит чрез научни методи на изследване на труда. 

„Девет десети от трудностите ни се коренят в това да накараме тези от страната на управата да извършат полагаемия им се дял от работата … Идеята, залегнала в основата на нашата система, е справедливост, а не жестокост … Принципите на научното управление трябва да се основават на справедливост и за двете страни …“

Преди откритията на Тейлър за повишаване на производителността, производството е в ръцете на опитни работници – майстори, които придобивали занаята си в течение на дълги години на чиракуване и усъвършенстване. Майсторите самостоятелно решавали как да вършат и да разпределят работата си.

Научният мениджмънт и идеите на Тейлър отнемат автономията на майсторите и превръщат сложния им занаятчийски труд в поредица от обективирани опростени действия, които се научават лесно и могат да се извършват от далеч по-неопитни работници.​ Тези неопитни работници пък получават лесно и бързо обучение за справяне с по-опростената работа.

С цел оптимизация на работата, Тейлър въвежда в практиката и използването на хронометри, за да се определят и спазват строги нормативи от време за изпълнение на различните работни операции.​ След като изследва работното поведение и използва научни методи, Фредерик Тейлър въвежда революционни за времето си принципи за справяне с “кръшкането” и повишаване на производителността. ​

Много значим е и принципът на Тейлър за заплащането. ​ Той доказва, че високата работна заплата осигурява евтина продукция. ​ Ето защо, той съветва да се установи справедливо и приемливо минимално ниво за изпълнение на работата, а после да се разработи система, която да стимулира и възнаграждава онези, които работят над приетото минимално ниво на изпълнение. ​Тези принципи се прилагат по времето на Тейлър в множество заводи в САЩ, като производителността в тях се вдига чувствително, над 3 пъти.

Фредерик Тейлър затвърждава тезата на Хенри Таун, че „Управлението“ е отделна научна дисциплина и следователно трябва да се изучава самостоятелно. ​Той ясно разбира, че един слаб и неефективен мениджър означава на практика неефективно ръководство на цялата фирма. ​Затова постоянното обучение е от съществено значение за жизнеспособността на всяка фирма, независимо дали е малка или голяма. ​Научният мениджмънт следва да се изучава и практикува. 

По този път научното управление започва да се прилага от инженери в масовото производство, което впоследствие бива използвано изключително успешно и от Хенри Форд в автомобилостроенето. ​ В хода на своята дейност, Форд ангажира Тейлър, който да му помогне в постигането на по-висока ефикасност в производството. ​По този начин Форд постига съчетание на високопроизводително-мащабно-вертикално-интегрирано производство от една страна и високи заплати и ниска себестойност на продукцията от друга. 

Основното постижение на Хенри Форд се състои в това, че е превърнал автомобила в масово средство за придвижване на американците, като при това е способствал за повишаване на благосъстоянието на населението, чрез стимулиране на много съпътстващи автомобилостроенето отрасли като пътно строителство, бензиностанции и др.

Исторически, Хенри Форд е една от най-крупните индустриални фигури на XX век и прилагайки и развивайки научното управление на Тейлър, Форд се превръща в основен творчески двигател при създаването на масовото конвейерно производство и развитието на “отрасъла на отраслите” на XX век – автомобилостроенето.

Като следствие на „Първата инженерна вълна“ в развитието на базисното научно знание за икономика и многократно увеличения производствен капацитет и качество, САЩ заема лидерска позиция в геополитически план. ​Факт, който особено силно се усеща след всяка от 2‑те световни войни.

„ … Научното управление не е просто способ за повишаване на ефективността в производството. Внедряването му изисква продължителна умствена революция в съзнанието на работниците, която да промени отношението им към работата, към колегите и към собственика. 

Подобна умствена революция в отношението към работата, към подчинените и към всички ежедневни проблеми на свой ред, следва да се случи и в съзнанието на мениджърите – майстора в цеха, управителя на фабриката, собственика на предприятието, съвета на директорите. 

Без подобна умствена революция от двете страни, използването на научното управление не е възможно.“

Ф. Тейлър

В обобщение на същността на това, което инженерът Фредерик Тейлър е дал на Америка, а оттам и на цялото човечество – Тейлър е първият в света, който извежда универсално практическо знание за изготвяне на високоефективни учебни материали за подготовка на работници както в машиностроенето, така също и в другите сфери на индустрията.

За съжаление, същностният аспект на приноса на Тейлър не се разбира от професионалните икономисти и много често неговото творчество е обект не само на несправедливи, но и на прекалено неинтелигентни критики.

Но независимо от негативните критики първата инженерна вълна в развитието на базисното научно знание за икономиката е исторически факт, който следва да се разглежда като необходима предпоставка за втората такава вълна – вълна, която е същностно подобна на първата с тази разлика, че нейният основен фокус не е производителността, а качеството.

Запознайте се с втората инженерна вълна в развитието на базисното научно знание за икономиката в следващия материал.

Източник снимка: Интернет