ДРИНДРИНДРИН

Начало > Парадоксът > Критичен Анализ > Критичен анализ на Национална програма за развитие „България 2030“

България 2030 bg-2030-критичен-анализ

Критичен анализ на Национална програма за развитие „България 2030“

Настоящата статия представлява критичен прочит и анализ към официално публикуваната и достъпна за всеки български гражданин стратегия „Национална програма за развитие България 2030“, с фокус към Стратегическа цел 1 – „Ускорено икономическо развитие“, Ос на развитие 1 – „Иновативна и интелигентна България“, Приоритет 3 – „Интелигентна индустрия“, като на анализ подлежат цитирани текстове и информация и от други два документа – „Концепция за разработването на национален стратегически документ за развитие на страната с хоризонт 2030“ и „Национална програма за развитие България 2020“.

Редно е да се отбележи, че спрямо множеството концепции и стратегии, отнасящи се до бъдещето на България, тези официални документи са разработени на много по-високо професионално ниво, предвид многократно по-доброто им оформление и стилово представяне. Високо оценяваме и качественото съдържание, и добре подбраните идеи, но детайлните изследване, развитие и обхват не са задълбочено разсъдени, което провокира последващия анализ на база конкретни сегменти от програмата за развитие „България 2030“.

В официално публикуваната „Концепция за разработването на национален стратегически документ за развитие на страната с хоризонт 2030“ е посочено как „разработването на политики е основна функция на държавното управление и осигурява от една страна нормалното функциониране на държавата, а от друга – нейното развитие“ – твърдение, което ще се провери дали е състоятелно и доказуемо след извършения критичен анализ.

В концепцията е заложено още, че “преобладаващата част от стъпките ще бъдат отговорност на Координационния комитет, а подготвителната експертна работа, както и организирането на съответните съгласувателни процедури, са възложени основно на Министерство на финансите“, като е “предвидено двустъпково одобрение на най-високо политическо ниво като санкция на Министерски съвет ще бъде търсена за одобряване на визията, целите и приоритетите, както и за одобряване на цялостния документ“.

Нека обърнем внимание на следните текстове от „Националната програма за развитие България 2030“:

Националната програма за развитие България 2030 е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. Документът определя три стратегически цели, за чието изпълнение групира правителствените намерения в пет области (оси) на развитие и издига 13 национални приоритета.“

Визия

„През 2030 г. България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна икономика. 

Страната разработва и внедрява иновации във всеки сектор на икономиката, адаптирайки се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество. То представлява плодородна почва за идеи и притегателна сила за инвестиции и човешки капитал. 

Уникалните културни и природни дадености на българските региони се оползотворяват отговорно и устойчиво. Те са интегрирани помежду си и със света посредством високоскоростни пътни и оптични връзки, утвърждавайки мястото на страната като кръстопът на идеи и блага в Европа и отвъд.

Българският гражданин играе активна роля в бъдещето на своята държава, има богати възможности за личностно и професионално развитие и живее в справедливо и толерантно общество, в което гласът му се чува.“

Стратегически цели

Цел 1: Ускорено икономическо развитие
Цел 2: Демографски подем
Цел 3: Намаляване на неравенствата

Ускорено икономическо развитие

„Основна цел на политиката до 2030 г. е ускоряване на икономическото сближаване в рамките на ЕС, чрез целенасочена и фокусирана правителствена подкрепа за повишаване на специализацията в продукти и отрасли, характеризиращи се с по-висока технологична и научноизследователска интензивност, което ще позволи заемането на по-добри и по-престижни позиции в глобалните вериги на стойността.“

„ОСИ НА РАЗВИТИЕ“

„Реализирането на стратегическите цели е предвидено, посредством целенасочени политики и интервенции, групирани в 5 (пет) взаимосвързани и интегрирани оси на развитие:

Ос на развитие 1‑ва: ИНОВАТИВНА И ИНТЕЛИГЕНТНА БЪЛГАРИЯ
Ос на развитие 2‑ра: ЗЕЛЕНА И УСТОЙЧИВА БЪЛГАРИЯ
Ос на развитие 3‑та: СВЪРЗАНА И ИНТЕГРИРАНА БЪЛГАРИЯ
Ос на развитие 4‑та: ОТЗИВЧИВА И СПРАВЕДЛИВА БЪЛГАРИЯ
Ос на развитие 5‑та: ДУХОВНА И ЖИЗНЕНА БЪЛГАРИЯ“

Ос на развитие 1‑ва

„ИНОВАТИВНА И ИНТЕЛИГЕНТНА БЪЛГАРИЯ“

„Основният фокус на тази ос на развитие е повишаването на конкурентоспособността на българската икономика и трансформирането ѝ в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж.

Осигуряването на качествено образование за всички през целия живот, повишаването на ролята на науката в икономиката на страната, паралелно с осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови продукти и пазари и развитие на иновативни предприятия, има потенциала да създаде високотехнологична индустриална база и да изведе икономиката на нова и по-висока траектория на растеж.

Същевременно чрез фокусирането на политиката върху качествените аспекти на човешкия капитал ще се създадат предпоставки за максимална и качествена заетост.

В рамките на тази ос правителството определя три национални приоритета: (1) Образование и умения, (2) Наука и научна инфраструктура, (3) Интелигентна индустрия“

В рамките на националния приоритет, наречен „Интелигентна индустрия“ е поставена ясна и конкретна цел: „Делът на високотехнологичния износ от общия износ на България да нарасне от 5.9% през 2017 година на 15.0% през 2030 година.“

Тук трябва да се вземе предвид, че:

  1. През 2017 година износът на България е възлизал на 55 млрд. лева, а делът на износа от високотехнологични продукти – 3.2 млрд. лева.
  2. През 2030 година (като цел) износът на България би следвало да бъде 80 млрд. лева, а делът на износ от високотехнологични продукти – 12.0 млрд. лева.

Естествено възниква въпрос:

Какво може и трябва да се направи така, че до края на 2030 година делът на годишния износ на България от високотехнологични продукти да достигне 12.0 млрд. лева, като се има предвид, че през 2017 година е бил 3.2 млрд. лева, а през следващите 2 години е нараствал с 1.2% годишно? – с други думи, този износ за 2 години е нараснал с едва 0.05 млрд. лева и е достигнал до 3.25 млрд. лева.

Ако този темп на нарастване се запази, то тогава този износ ще достигне през 2030 година до 3.47 млрд. лева/годишно. Разгледано като процентно съотношение спрямо 80 млрд. лева (износът на България, предвиден за 2030 година), излиза снижение от 5.9% на 4.3% .

За да не се стигне до такова нелицеприятно положение, ето какво казва „Националната програма за развитие България 2030“:

„Политиката ще бъде насочена и към целенасочена подкрепа за повишаване на специализацията в продукти и отрасли, характеризиращи се с висока технологична и НИРД интензивност, което ще позволи в страната да се създават продукти с висока добавена стойност.

Специален фокус на интервенциите ще бъде разработването и въвеждането на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, целящи повишаване на ресурсната ефективност на икономиката, както и подпомагането и внедряването на иновации, адресиращи все още високата въглеродна-интензивност на икономиката.“

„При осъществяване на политиката в областта на интелигентната индустрия ще бъдат прилагани финансови инструменти, като ще се цели разширяване на техния обхват и достигането (на парите от фондовете за начално финансиране, както и от фондовете за рисков капитал) до възможно най-голям брой потенциални бенефициенти.

Акцент на политиката ще продължи да бъде финансирането на предприятията, със специален фокус върху малките и средни предприятия, както и на иновативни нововъзникващи предприятия, насочени към разработването, внедряването в производство и трайната пазарна реализация на иновации, посредством фондове за начално финансиране, както и фондове за рисков капитал на последващите етапи от развитие на предприятията.“

И тук следва да си припомним, че:

съгласно 1‑ва стратегическа цел – „Ускорено икономическо развитие“, 1‑ва ос на развитие – „Иновативна и интелигентна България“, 3‑ти приоритет – „Интелигентна индустрия“, до края на 2030 година делът на годишния износ на България от високотехнологични продукти да достигне 12.0 млрд. лева, като се има предвид, че през 2017 година е бил 3.2 млрд. лева, а през следващите 2 години е нараствал с 1.2% годишно.

Казано накратко, това нарастване трябва да бъде повече от 0.8 млрд. лева/годишно и да се постигне чрез финансиране (със специален фокус) на малките и средни предприятия, както и на иновативни нововъзникващи предприятия.

развитие на българия 2030

Обобщение

Цел: Нарастване на делът на износа на България от високотехнологични 1продукти до края на 2030 година с 0.8 млрд. лева/годишно.

Метод за постигане: Чрез държавно субсидиране (не чрез кредитиране) на малки и средни фирми.

Досегашни практики при държавно субсидиране: Еднократна субсидия в диапазон от 50 до 200 хил. лева срещу обещание (в някакъв бизнес план), че след години тя (фирмата) ще прави значителен износ на високотехнологични продукти.

От това обобщение следва, че нарастването на делът на износа на България от високотехнологични продукти до края на 2030 година с 0.8 млрд. лева/годишно, ще стане чрез държавно субсидиране (не чрез кредитиране) на малки и средни фирми.

Какво трябва да се случи за да се постигне успех при така поставеният метод за постигане на целта?

  • Постигната ефективност на субсидията от 400% (срещу 1 лев субсидия днес, след 4 до 5 години ще се постигне високотехнологичен износ за 4 лева годишно);
  • Субсидия в размер на 2 млрд. лева;
  • 10 000 фирми, които имат реален потенциал да създават развиват и изнасят високотехнологични продукти;
  • 200 000 лева еднократна субсидия към всяка фирма;

Ако се приеме, че ефективността на субсидията е 400% (срещу 1 лев субсидия днес, след 4 до 5 години ще се постигне високотехнологичен износ за 4 лева годишно, което е почти фантастично) това означава, че в следващите 5 (пет) години България да осигури в това направление субсидия в размер на 2 млрд. лева, които да бъдат раздадени на 10 000 (десет хиляди) фирми по 200 хил. лева на всяка фирма. След това, всичките тези фирми (под контрола на стотици държавни служители, които разбират от високотехнологични продукти и фирми) да постигнат 400% средна ефективност, чрез износ на най-различни високотехнологични стоки и услуги.

При един такъв подход, от гледна точка здрав житейски разум, ясно се виждат като абсурдни няколко неща. Кои са тези абсурдни неща и кое е най-абсурдното от тях?

Да се замислим, че:

1‑во: Няма откъде да се вземат не 10 000, но и 1000 фирми, които да имат реален потенциал да създават, развиват и изнасят високотехнологични продукти.

2‑ро: Няма откъде да се вземат не стотици, но и десетки държавни служители, които донякъде разбират от високотехнологични продукти и икономика на високотехнологични фирми.

3‑то: Даже да се намерят 1000 фирми и десетки държавни служители, които да имат някакъв реален потенциал да създават, развиват и изнасят високотехнологични продукти, то постигането не на 400, а на 200% средна ефективност е достатъчно абсурдно.

Да приемем, че отнякъде дойде „по чудо“ дарение от 2 млрд. лева, насочено за изпълнение на този целеви приоритет с условие тези пари да бъдат раздадени през следващите 5 години по описаната схема – на малки и средни фирми, до 200хил. лева на всяка.

Разбира се, че едно такова „дошло по чудо“ дарение е в рамките на нездрава фантазия. Но още по-нездрава фантазия би било да се мисли, че ако едно такова дарение все пак тръгне да се случва от страна на някакъв дарител (тип Бил Гейтс, Уорън Бъфет или съвременна версия на братя Христо и Евлоги Георгиеви), то тогава държавната администрация (висша, средна и нисша) ще положи непознати досега за нея усилия, за да бъде усвоено това дарение по съответното предназначение и със съответно много високо ниво на лична и служебна отговорност. Ниво на служебна отговорност, която няма и най-малък подобен прецедент в тридесетгодишната демократична практика. Следва да се направи извод, че постигането на целта делът на годишния износ на България от високотехнологични продукти да достигне 12.0 млрд. лева през 2030 година би било невъзможно използвайки досегашните практики за подпомагане на предприятията, дори и при случване на тези абсурдни условия.

Да си зададем въпроса

Как бихме могли да се доверим на целите, заложени в стратегията за развитие „България 2030“, като е достатъчно да направим кратък преглед на официално публикуваните и достъпни за всеки български гражданин резултати, постигнати от стратегия за развитие „България 2020“, за да разберем, че поставянето на неясни и нереализуеми цели и методи за постигането им не е новост, а се е превърнало в обичайна практика? Кратък преглед на „Област на въздействие: Повишаване на социалната роля и значимост на научните изследвания“ и по-специално цел Увеличение на издръжката за НИРД от БВП, като процент на публичните разходи за НИРД от БВП, ще покаже, че тези разходи са били 0.64% от БВП през 2012г, а през 2020г. са достигнали 0.8%, при първоначално заложена цел 1.5%, като първоначалните методи за постигане на тази цел са изключително неясни, а с времето явно и неефективни. В допълнение, в стратегията за развитие „България 2030“, тази цел е обновена, като целевата стойност се е покачила на 2.5% от БВП при среден процент от 2.1% за държавите от ЕС.

Обществената слепота на българските елити

Съдържателната рамка и целите на най-високо ниво, заложени в Националната програма са достойни за уважение, но конкретните целеви състояния и дейностите за тяхното постигане са описани изключително оскъдно и необмислено, а дори и безотговорно.

В рамките на настоящия критичен анализ е разгледана едва една цел от програмата за развитие до 2030 година, но ако се вникне в съдържанието и на останалите цели ще се види системен проблем, следствие на липсата на знание за управление на икономиката на една държава.

Подходено е изключително безразсъдно и небрежно в разработката на документ, който чертае бъдещето на нашата държава за немалкия период от 10 години. Това означава, че сред хората, занимаващи се с разработка на документи със стратегически характер има плашещ дефицит от стойностни научни знания за стратегическо управление. Нещо по-лошо, този дефицит се наблюдава и сред отговорните лица и институции, които би трябвало да одобряват и следят за успешното изпълнение на заложените цели.

Тези проблеми не биха били толкова пагубни, ако останалите участници в управлението на нашата държава, а и медиите, занимаващи се с отразяване на доминиращи и първостепенни събития, не „страдаха“ от обществена слепота. Това ни довежда до един още по-сериозен проблем – сред множеството държавници, участвали в управлението на България в последните 30 години, никой не е обръщал обществено внимание на този огромен дефицит.

Медиите, отразяващи ежедневно проблемите на властта, се занимават със злободневни теми, вместо да насочат внимание към съдържанието, а в последствие и към изпълнението на документ от подобен най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, дефиниращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление. Всички те, колективно не отразяват нито позитивните, нито негативните негови страни. А това е още по-страшно!

Едно е безспорно!

В сравнение със заложените цели в Националната програма за развитие на България до края на 2030 година, една национална цел за развитие на България като духовен център за Дигитална реформа на икономическата наукаи на тази база постигане на ново качество на базисното научно знание за икономика – знание, което ще доведе до създаването на нови, стойностни научни знания за стратегическо управление сред елитите, а покрай това и възможно най-голямо участие в неминуемото преразпределение на световния пазар на продукти на знанието за управленско моделиране на икономиката (пазари за над 2.2 трилиона $ годишно) – би била житейски ясна и разбираема за всеки средно интелигентен човек.

Ще бъде ясна и разбираема не само като икономически смисъл, но и като икономическо съдържание, пряко свързано и подчинено на икономическия смисъл.

Същото това трудно може да се каже за целите, заложени в националните програми за развитие на България.

При тях икономическото съдържание няма пряка логическа връзка и подчиненост на икономическия смисъл и това ги прави ниско ефективни от икономическа гледна точка – влагат се огромни икономически ресурси, а се постигат нищожни икономически резултати.

Хората, които трябва да са отдадени и отговорни за създаването на рентабилни и осъществими стратегии за развитие на нашата страна – България, са част от съсловието на медийния, политически, стопански и научен елит. Елит, отговорен за проследяване на тази практика, в която се забелязва обаче ясна тенденция на определена цикличност на неуспех и погром в развитието и изпълнението на заложените стратегии.

Заниженото внимание, липсата на отговорност и високата безнаказаност създават предпоставки за въпроса – какво е нивото на икономическа просветеност на хората, които са пряко отговорни за създаването на тези стратегии, а в последствие и на тези, които носят отговорност за постигането на заложените в тях цели?

Дали те всъщност имат нужното ниво да моделират бъдещето на България?

Резултатите говорят сами за себе си.

Запознайте се и със следващия ни материал — „Пазари на знанието за моделиране на икономиката“

Всяко сподеяне е от значение за осъществяване на промяната и е пътят към едно по-светло бъдеще. Благодарим!