ДРИНДРИНДРИН

Начало > Другите Говорят > Източник: bTV Radio – Как технологиите могат да ни помогнат да управляваме бизнеса си?

Тези статии не са авторски и съответно не са притежание на „ДРИН“, те са цитирани изцяло като се посочва конкретния източник – медия в края на всяка статия.
Източник: „bTV Radio“ – “bTV Media Group” 

Как технологиите могат да ни помогнат да управляваме бизнеса си? 

Доближи ли ковид кризата момента, в който роботите и технологиите ще заменят хората?

Несъмнено, ковид кризата ускори навлизането на автоматизациите в производството най-вече. Но защо и как? Доста компании търсят решения как да заменят извършителите на мануална работа с нещо, което няма как да се разболее от КОВИД. Тук се намесват тези роботи, но трябва да сме наясно за какви роботи точно става дума. Това не са роботи тип „човек“, както доста хора си представят, далеч сме от тях, това са роботи тип „куки“, тип „ръце“, които посредством програми се справят с мануалните задачи, преди вършени от хора. Съответно това отново идва с огромни условности, тъй като за да се заместят хората с роботи е необходимо производството ни да е едросерийно, тоест от няколко хиляди еднакви елемента и нагоре, тогава има смисъл да се премине към автоматизиране на процесите от икономическа гледна точка. Но ако сме в сферата на производство по задание на клиента, с къси серии от по-няколко десетки елемента, такъв тип автоматизация губи смисъл. В България специално, не са много местата, които позволяват масова автоматизация, за това може да се каже, че КОВИД ускори прехода към автоматизация, но това абсолютно не значи че роботите ще заменят хората.

Големият страх е, че роботите ще оставят без работа много хора. Няма ли да ни разделят още повече на бедни и богати?

Вижте проблемът не е в това, че автоматизираните процеси или т.нар роботи навлизат в производството. Роботи в производството има още от 80-те години на 20-ти век. В историята, навлизането на нови технологии многократно е измествало дейността на най-ниските нива служители. Както е било с парната машина, а в последствие и с появата на масовата електрификация и развитието на компютрите. Това е напълно в реда на нещата, като и тогава хората ги е било страх да не останат без работа. Разликата спрямо днес е това, че тези промени преди са се случвали в условия на масова индустриализация и хората бързо са си намирали нова работа. Сега проблемът се явява в това, че не само липса производствена индустрия, но липсва и адекватно знание за управление на предприятия, което да преквалифицира и пренасочи тези, които ще останат без работа. На всичкото отгоре европейският свят е и в период на деиндустриализация, поради което западният свят изнесе огромна част от производствените си мощности към Изтока – Китай, Тайван и др. Факт е, че именно производствената индустрия е тази, която създава средната класа, като Хенри Форд дори се счита за първоосновател на средната класа, които са били неговите работници. Съответно страхът не трябва да бъде от това, че роботите ще оставят без работа много хора, ами фактът че западният свят, част от който е и България, страда от липса на качествени управленски кадри, които да могат да създават и развиват индустрия, давайки работа на хората. Продължавайки по същия път, който е поет от някъде 30-тина години, разделението бедни-богати ще се покачва.

Да вземем един класически проблем, но още по-обострен сега, от кризата. Работникът е хоумофис и е на 8‑часов работен ден. Служителят Иван върши определено количество работа за 8 часа, но служителят Георги за 12 часа. Звъни мениджърът на Георги половин час след края на работния ден, за да го пита какво е свършил, но той не му вдига телефона, защото вече не е в работно време. И от този много класически пример вече произтичат хиляди въпроси — защо Георги и Иван получават една и съща заплата, трябва ли работодателят да звъни в извънработно време, какъв е коефициентът на полезност на всеки един от двамата? Всички тези на пръв поглед дребни, но всъщност отнемащи огромно време на мениджъра проблеми, могат ли да бъдат решени чрез технология?

Абсолютно е възможно, само че на първо време е необходимо ново качество базисно знание за икономика, т.е знание за управление. В днешно време, нашият свят страда, както казах и в предходния ми отговор, от криза на качествени управленски кадри. Само че това, което е важно да се осъзнае е, че сега съществуващите управленски кадри не са виновни за нивото си на компетенция. Всеки един от тях е завършил престижен университет и е учил старателно да бъде добър мениджър. Проблемът е в един малко осъзнаван факт, а именно че знанието за управление на фирми, предприятия и т.н, изучавано в университетите, е на средновековно ниво на развитие. За да могат слушателите да си представят по-добре това, за което говоря, ще дам пример с развитието на медицинската наука. В средновековието, лекарите са лекували посредством пиявици, пускане на кръв, дупки в черепа и други подобни немислими от сегашна гледна точка методи за лечение, но 16 век се появява знание за анатомичен и физиологичен модел на човешкото тяло. От там насетне медицината е това, което познаваме и днес. В същото време икономическата наука няма представа дори от това какво е принципното устройство на една компания и как тя всъщност функционира, как създава печалба. От незнанието за скелета на компанията, управленците не могат да изведат и конкретни познания за това как точно трябва да се извършва всяка една дейност в рамките на тяхното предприятие. Всеки знае какво е „длъжностна характеристика“. Този документ би трябвало да дава обяснение какво и по какъв начин трябва да се върши, за да се счита една работа за успешна. Но в реалността, този документ е една условност, изисквана от закона, която по никакъв начин не дава нужните насоки за работа. И от там се поражда и този конфликт, който вие описахте във въпроса си. Той е неизбежен не само в условията на ковид, но и по принцип. Когато нямаме ясно описана дейност, т.е какво точно се очаква да се свърши, какъв е крайният резултат и колко време отнема, ние нямаме стандарт, спрямо който мениджърите да държат служителите си отговорни за свършената работа.

Какво е необходимо да се направи, за да се променят тези несправедливости, които се получават неизбежно?

Това, което е необходимо е да се разпространи ново качество знание за икономика, да бъде масово изучавано, което да е стъпило на основите на това как функционира едно предприятие не само като съвкупност от машини, но и като съвкупност от хора. И след това като се вгради това знание в управленски софтуер — тип “ERP” — едва тогава ние ще можем да управляваме успешно и най-вече справедливо за всички страни нашата икономика под формата на фирми, предприятия и институции. В допълнение, когато всяка една компания се управлява от такъв тип софтуер, вследствие на това задълбочено познаване и разбиране на дейността й, със сигурност всяка компания ще получи възможност да изстреля до нови върхове печалбата си, вследствие на тази многократно по-добра организация.

Тоест вие предлагате в университетите да се обучават мениджърите за работа със специфичен софтуер, който може да им помогне да решават тези проблеми, за които говорим?

Да, и да управляват компаниите съвсем осъзнато и с разбиране, а не както се случва в момента в повечето случаи — по интуиция.

Линк към радио предаването: http://btvradio.bg/article/vajnoto-kazano-na-glas/kak-tehnologiite-mogat-da-ni-pomognat-da-upravljavame-biznesa-si.html
Източник: „bTV Radio“ – “bTV Media Group”
Автор: Лили Ангелова, журналист

СЛУШАЙ:
Как технологиите могат да ни помогнат да управляваме бизнеса си? Инж. С. Стефанов е гост в предаването „Важното казано на глас“ 

Всяко сподеяне е от значение за осъществяване на промяната и е пътят към едно по-светло бъдеще. Благодарим!