Историческото развитие на икономическата наука в сравнение с медицинската наука
На някого хрумнало ли му е въобще как и защо могат да се сравняват икономическата и медицинската наука?
За определяне нивото на историческо развитие на икономическата наука, в сравнение с нивото на историческо развитие на медицинската наука, е необходимо да се направи общ преглед на съществуващото научно знание за управленско моделиране на икономиката на предприятието и да се види има или няма системно знание за „анатомия и физиология“ на машиностроителното предприятие, в подобие на това за човешкото тяло при медицината.
Всеки добросъвестен общ преглед на днес съществуващото научно знание за управленско моделиране на икономиката на предприятието – като опитът показва, че за такъв преглед е нужна около една седмица концентрирана работа – ще формира виждане, че това знание се състои от много и най-различни по своя понятиен характер съставни части.
Например:
(1) знание за счетоводно моделиране,
(2) знание за управление на производителността и качеството,
(3) знание за планиране и контрол,
(4) знание за управление на персонала,
(5) знание за управление на промяната,
(6) знание за управление на проекти,
(7) знание за управление на криза,
(8) знание за бизнес моделиране
Виждането, че базисното научно знание за икономика се състои от много и най-различни по своя понятиен характер съставни части, поражда въпроси:
Има ли системна научна връзка между тези части?
Формират ли тези части здрав и монолитен фундамент на икономическата наука – фундамент, какъвто има медицинската наука, изграден от трите познавателни проекции на човешкото тяло: анатомична, физиологична и топографска?
Отговорът на тези въпроси е…категорично „НЕ“!
Най-голямо значение за икономиката и свързаната с нея политика има знанието за счетоводно моделиране на предприятието.
Обществената значимост на тази част от съвременното базисно научно знание за икономиката е в пъти по-голяма от обществената значимост на всички други негови съставни части.
Тези други съставни части на базисното научно знание за икономика – понятийно несвързани както помежду си, така и със знанието за счетоводство – могат да бъдат определени като „необходими научни кръпки“ за запълване на някои от големите функционални празнини на научното знание за счетоводство.
Не може да се отрече, че някои от направените такива „научни кръпки“ вършат работа – без тях би било много по-зле.
Но има и такива, които са пълен смислов провал. Пример за пълен смислов провал е най-новото теоретично направление на научното знание за управленско моделиране на икономиката на предприятието.
То възниква и бързо набира популярност във времето на първия мандат на 42-ия президент на САЩ, Бил Клинтън (януари 1993–1997 г.).
Фокусирано е върху създаването и развитието на знание за „бизнес модел на фирмата“.
Според най-често срещаното определение, „бизнес модел на фирмата“ – това е принципно схематично описание на системата от процеси, чрез които фирмата създава доходи и печалба.
В Интернет има публикувани стотици схематични описания на „бизнес модел на фирмата“, но сред тях няма такива, които отразяват 4‑те системно свързани процеса, движещи оборота на капитала на предприятието – процесите:
− Продажби
− Финансиране
− Доставки
− Производство.
Този факт на научна слепота или несериозност в работата напълно обезсмисля съществуването на разглежданото направление, като остава една полза – осъзнаване на истината, че всички направления на икономическата наука (заедно с това направление) са безплодни в обезпечаването на научно знание, което дава виждане и разбиране за системата от основни процеси, които определят развитието на икономиката на предприятието.
Излиза, че в хода на своето историческо развитие икономическата наука все още не е намерила „вътрешни сили“, за да пристъпи към изграждане на свой здрав и монолитен познавателен фундамент, какъвто е започнала да изгражда медицинската наука 100 години след създаване на европейското книгопечатане.
Това означава, че във времето на дигиталните информационни технологии икономическата наука се намира на средновековно ниво на развитие в сравнение с нивото на развитие на медицинската наука, на инженерната наука и на селскостопанската наука
И нещо повече, от това свое средновековно ниво на развитие, икономическата наука заявява претенции и упражнява духовен контрол върху развитието на тези науки.
Въпросът е ИМА ЛИ ХОРА, КОИТО СА ЗАБЕЛЯЗАЛИ, ЧЕ ИМА СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ В РАЗВИТИЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА?
Не пропускайте следващата статия „Сигналите за криза в развитието на икономическата наука“
