Най-общо за основните политически идеологии за историческо развитие на националните икономики

Oсновните политически идеологии за историческо развитие на националните икономики сe определят като 4:

Идеология за постигане на „Комунистическа икономика“,
Идеология за постигане на „Икономика на знанието“,
Идеология за осъществяване на „Четвърта индустриална революция“, наричана още „Индустрия 4.0“,
Идеология за „GREAT RESET” — „Голямото пренастройване“.

Идеологията за „Голямото пренастройване“ може да се разглежда също и като подход за развитие и смислово насочване на идеологията за „Индустрия 4.0“ в 2 алтернативни направления: 

1. 1. За преодоляване на негативните тенденции в развитието на машиностроителния човешки капитал на европейския свят чрез преход на базисното знание за икономика от схоластично на инженерно ниво на развитие.
   2. За поставяне под контрол на световния пазар на знание за управленско моделиране на индустриалната икономика от страна на картелно обединение, начело със „Световния Икономически Форум“, което да действа на принципа „пир по време на чума“.

Но сега разглеждаме „Голямото пренастройване“ не като подход, а като обособена политическа идеология, а тя е последна по времето на своето възникване спрямо другите такива идеологии.

КОМУНИСТИЧЕСКА ИКОНОМИКА

Без да се брои закодираната в библейска форма християнска идеология за историческото развитие на световната икономика, първата по ред такава идеология е тази за постигане на „Комунистическа икономика“.

Според идеологията за постигане на „Комунистическа икономика“, историческото развитие на геополитическата икономика преминава през 5 исторически етапа:

(1) първобитно-общинен етап;
(2) робовладелски етап;
(3) феодален етап, наречен „феодализъм“;
(4) капиталистически етап, наречен „капитализъм“;
(5) комунистически етап, наречен „комунизъм“ – той се определя като най-висш и последен исторически етап от развитието на геополитическата икономика, при който всеки член на обществото допринася според способноститеси, а получава според потребностите.

ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО

Втората (по реда на възникването си) идеология за историческото развитие на световната икономика е тази за постигане на „Икономика на знанието“.

Това е идеология за историческо развитие на геополитическа икономика, според която това развитие преминава през 3 исторически етапа:

(1) доиндустриален етап, наречен „доиндустриално общество“
(2) индустриален етап, наречен „индустриално общество“
(3) постиндустриален етап, наречен „постиндустриално общество“,

който под името „Икономика на знанието“ се определя като най-висш и последен исторически етап на социално-икономическото развитие на обществото.

Според тази идеология, във всяка една икономика – без значение „доиндустриална“, „индустриална“ или „постиндустриална“ – има ясно разграничими 3 сектора: „първичен сектор“, „вторичен сектор“ и „третичен сектор“.

„Първичният сектор“ се формира от добиващите отрасли и селското стопанство, „вторичният сектор“ – от обработващата промишленост, а „третичният сектор“ – от сферата на услугите.

Икономиката на „доиндустриалното общество“ се доминира от „първичния сектор“, икономиката на „индустриалното общество“ от „вторичния сектор“, а тази на „постиндустриалното общество“ се доминира от „третичния сектор“.

„Информационни технологии“, „човешки капитал“ и „деиндустриализация“ – това са 3‑те ключови понятия за изразяване на икономическото съдържание на стратегията за „Икономика на знанието“.

ИНДУСТРИЯ 4.0

Третата (по реда на възникването си) идеология за историческото развитие на световната икономика е тази за „Четвъртата индустриална революция“, наричана още „Втора машинна епоха“, а също и „Индустрия 4.0“.

Според идеологията за „Четвъртата индустриална революция“ историческото развитие на геополитическата икономика преминава през 5 исторически етапа, определяни като „революции“:

Първата „революция“ се определя като „аграрна“, а последващите като „индустриални“.

Днес сме във времето на „Четвъртатата индустриална революция“, наричана също „Втора машинна епоха“, а по често „Индустрия 4.0“.

„Четвъртата индустриална революция“ започва в началото на този век и се основава на бурния напредък в цифровите технологии.

Характеризира се с далеч по-повсеместно разпространен и мобилен интернет, с по-малки и по-мощни сензори, които стават и все по-евтини, а също и с изкуствения интелект и машинното обучение.

“GREAT RESET” — ГОЛЯМОТО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ

Последната (по реда на възникване) идеология за историческото развитие на световната икономика е популярна под името „ГОЛЯМОТО ПРЕНАСТРОЙВАНЕ“.

Основите на идеологията за историческо развитие на геополитическата икономика, популярна още и под името „ГОЛЯМОТО НУЛИРАНЕ“, намират най-точно описание във въведението на книгата „КОВИД–19: ГОЛЯМОТО НУЛИРАНЕ“, издадена за първи път през 2020 г.

Продължаваме с цитати от въведението на визираната книга:

Световната криза, породена от появата на Коронавируса, няма аналог в съвременната история. Не можем да бъдем обвинени в хиперболизиране, ако заявим, че той превзе света ни изцяло и изправи всеки един от нас пред най-големите предизвикателства, които сме имали до сега от поколения наред. Това е решителният момент – ще ни се наложи да се справяме с новата среда, докато вирусът изчезне. Много неща се променят завинаги..

…

Вирусът причинява разпада на световната икономика в огромни мащаби, създавайки предпоставки за един опасен и много нестабилен период на политическата, социалната и геополитическата сцена, като по този начин ни кара да се замислим относно околната среда и все по-голямото влияние, което технологиите оказват върху нашия живот (пагубно или благоприятно). Няма да има бизнес или сектор, който да остане незасегнат.. 

…

Милиони компании са застрашени от изчезване, много други ще бъдат притиснати от несигурното бъдеще. Малко ще бъдат тези, които ще оцелеят. От перспективата на обикновения човек, животът, който познавахме до момента, се разпада със заплашителна скорост. Но това от друга страна дава възможност да се поучим от грешките в миналото, за да акостираме в едно много по-спокойно бъдеще. 

…

Грешките на човечеството до момента лежат изложени на показ, както никога досега, и хората чувстват нуждата, че трябва да ги поправят. Социалното разделение, липсата на справедливост и взаимодействие, провалът при управление на глобално ниво и лидерството — все неща, които изплуваха на повърхността в условията на епидемията. Новият свят ще бъде такъв, какъвто си го представим и създадем.

…

Много от нас си задават въпроса: „Кога нещата ще се върнат към нормалния си ритъм?“, а краткият отговор е: „Никога!“. Никога повече няма да се върнем към онова „разрушено“ чувство на нормалност, което доминираше, преди епидемията да повлияе така основно върху всичко, което ни заобикаля. Някои анализатори го наричат най-голямото раздвоение, други считат, че това е огромна криза с библейски размери. 

…

Същността на промяната обаче остава същата. Светът, който познавахме в първите месеци на 2020, вече не съществува, разтворен в контекста на епидемията. Радикалните промени и последствията, които вирусът ще остави след себе си, подтикна повечето учени да разграничат две епохи — епоха „Преди Коронавируса“ (ПК) и епоха „След Коронавируса“ (СК).

Европейският икономически и социален комитет е изключително влиятелна институция в рамките на Европейския съюз. Начело стои председател, който се избира за срок от 2.5 (две и половина) години. Ролята на Комитета е, от името на гражданите, съставляващи европейското общество, да привлича вниманието на европейските институции върху собствените им стратегии и да ги държи отговорни за обществените ползи от тези стратегии. Това се разглежда като най-важно условие, за да имат гражданите доверие в тези институции.

Анри Малос, който застава начело на този комитет през април 2013 година, още при встъпването си в длъжност, изказва виждане, че има нарастващо съмнение от страна на гражданите за стратегическата състоятелност на политическата идеология за „икономика на знанието“, водеща до „деиндустриализация“ на Европейския съюз.

Идеята за спиране на „деиндустриализацията“ на Европа и преминаване към „реиндустриализация“ става кауза на Анри Малос, в неговото качество на председател на Европейския икономически и социален комитет.

Не пропускайте следващата ни статия „3 мита, които направиха лоша услуга на Европа“, защото в нея представяме едно от публичните изявления на Анри Малос, направено в България и явяващо се остра критика на идеологията за „икономика на знанието“ и призив за незабавна „реиндустриализация“.