Романтиката е сега в машините: Индустрия 4.0 и „умното“ производство 

Умни машини, които сами вземат решения и ръководят производствения процес в предприятията. Автономни автомобили, които превозват пътници, доставят товари и споделят данни с други превозни средства на база на изцяло автоматизирани процеси.

Интелигентни домове, фабрики и дори цели градове, в които отново машини координират обществения транспорт, решават проблемите с паркирането и дори с мръсния въздух. Бъдещето е днес и то е продукт на т.нар „Индустрия 4.0“ .

Според експертите днес сме на прага на скок във възможностите и организацията на труда без аналог в последните десетилетия. В свят, в който сложни логистични и производствени процеси се базират на „големите данни“ в облака, България може да има водещо място.

Индустрията… преди…

Началото на индустриалната революция започва с появата на парната тяга и първите машини, които механизират част от работата, извършвана от нашите предци. Следва електричеството, поточната линия и раждането на масовото производство.

Третата ера настъпва с появата на компютрите, началото на автоматизацията и роботиката.

Константната величина, която не се променя за всички тези години, е ролята на човешкия ум и безкрайните му възможности, които продължават да развиват производствения процес.

Четвъртата индустриална революция създава т.нар. „умни” заводи, в рамките на които кибер-физични системи контролират физичните процеси, създавайки виртуално копие на физическия свят, за да могат да взимат независими решения.

Синхронът вече съществува чрез интернет на нещата и безжична мрежа, където машините и хората общуват и съгласуват процесите помежду си в реално време.

Основната цел е да се обединят знанията на човека с модерните цифрови технологии, за да се постигне по-ефективно и гъвкаво промишлено производство, както и устойчиво развитие на обществото.

Подобно на предходните три революционни етапа, и Индустрия 4.0 се очаква да прекрои картата на световната икономика.

Голямото предизвикателство

Според авторите на Манифеста за дигитална реформа на икономическата наука инж. Стефан Стефанов и инж. Георги Велев от Фондация „Информационните технологии и бъдещето на икономическата наука” основният проблем на Индустрия 4.0 е липсата на квалифицирани кадри, които да боравят с цифровите технологии и да управляват едно предприятие по възможно най-добрия начин.

„Сами по себе си, машините не създават нови технологии. Ако се замислим, хората са по-важни от всякога, защото техните познания са нещото, което създава предприятието и го движи напред, а не машините”, казва инж. Стефанов.

Нужно е ново поколение специалисти. „Водещо е управлението на хората. Можеш да си купиш най-скъпите машини, но ако нямаш хора, които да ги усвоят и да работят с тях, ще имаш паметници”, добавя и инж. Велев.

Именно възстановяването на производството на качествен машиностроителен човешки капитал и създаването, развитието и масово изучаване на програмните функционални конструкции на нов клас дигитални технологии за управленско моделиране на икономиката на индустриалните предприятия стои в основата на предлаганата от двамата „Дигитална Реформа на Икономическата Наука“.

Така казано от експертите, това звучи много сложно и причината е, че космически технологии днес се управляват по начина, по който преди векове са се организирали първите механизирани заводи. По думите на двамата в момента икономическата наука се намира „на средновековно ниво на развитие“ и не успява да изведе това, което наричат „универсален модел на предприятие“.

„Технологиите, които се разработват в предприятието от инженери и работници, са направили огромен скок в последните 100 години, но науката, която дава знания за управление на предприятието и как то функционира, е в средновековно ниво на развитие. Има огромна пропаст между технологиите и знанието за икономика”, обясняват те.

Какво е решението?

Според инж. Стефанов и инж. Велев обучението по икономика в университетите трябва да се промени из основи, защото то не дава необходимите знания за управлението на едно предприятие.

„Образованието по икономика трябва да направи преход към дигиталните технологии, така наречените ERP системи или софтуер за планиране на ресурсите на предприятието са добър ход в тази посока. Така комбинираме теория и практика и студентите ще получат реални познания, които да прилагат в бъдеще. Единствено тогава ще можем да постигнем истинска цифрова трансформация и да осъществим Индустрия 4.0”, категорични са те.

Някои вече го правят

Откъснатостта на образованието от практиката и липсата на кадри, подготвени за утрешния ден, не е стандартната ситуация в глобален план. Китай е пример за успешно въвеждане на дигиталните технологии в индустрията и модернизация на всекидневния начин на живот.

„Индустрия 4.0 е изключително важна за Европа и Запада, защото без промишленост, нашият свят, съпоставен с Китай в момента, изостава рязко. Там има влакове с по 600 км/час., строят се по 10 000 км магистрали годишно, нови градове изникват сякаш от нищото”, казва инж. Стефанов.

По думите му основната разлика между Китай и Европа, в частност България, е, че от 1990 г. насам азиатската държава създава огромно количество инженери, които имат всички възможности да боравят с новите технологии. По данни за 2018г. Китай създава 1 362 000 инженери-бакалаври, докато в САЩ са само 140 000.

Индустрия 4.0 в България

През 2017 г. у нас се приема Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия, която има за цел до 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

„В момента всички предприятия у нас по един или друг начин използват технологиите от Индустрия 4.0, тъй като без автоматизирани системи за управление на програми и планиране на производство, е много трудно те да съществуват.

Въпросът е какви нови технологии можем да използваме и дали създаването на ново поколение ERP системи няма да е най-ефективният ход за работата на всяко едно предприятие”, казват авторите на манифеста.

Те имат и пример за това, че всичко, което искат да се случи, е възможно – и то у нас. Технологичният парк „База ИДЕУМ“ съществува близо 20 г. и съчетава две фирми – IT ориентирана и машиностроителна, които заедно разработват универсален модел за управленско моделиране на индустриалното предприятие, а освен това създават и т.нар дииновативна ERP система, стъпила на този модел.

Преди няколко години концпетуалният техпарк прекратява дейността си, но инж. Стефанов и инж. Велев са на мнение, че трябва да заработи наново. Очакванията им са при нужната инвестиционна подкрепа проектът да стане значим за цялата българска икономика – включително и като ноу-хау, което да отиде в образователната система и да я направи по-адаптивна за предизвикателствата на бъдещето.

Линк към оригиналната статия: https://btvnovinite.bg/pari/romantikata-e-sega-v-mashinite-industrija-4-0-i-umnoto-proizvodstvo.html
Източник: “bTV Media Group”
Автор: Мартина Казакова, журналист