Парадоксът 

Европейският свят, начело със Запада – през последните десетилетия на 20-ти и изминалите десетилетия на 21-ви век, е белязан от голямо нарастване на мирогледното влияние на научното знание за икономика – знание, което (разглеждано в сравнение с научното знание за медицина) все още битува на средновековно (схоластично) ниво на развитие и по тази причина има съществени функционални дефекти.

Какъв е ПАРАДОКСЪТ ?

Европейският свят, начело със Запада – през последните десетилетия на 20-ти и изминалите десетилетия на 21-ви век, е белязан от голямо нарастване на мирогледното влияние на научното знание за икономика – знание, което (разглеждано в сравнение с научното знание за медицина) все още битува на средновековно (схоластично) ниво на развитие и по тази причина има съществени функционални дефекти.

Ниското качество на научното знание за икономика, ведно с неговото голямо мирогледно влияние в рамките на нашия (европейския) свят, води до драстичен спад на качеството на нашите (европейските) управляващи елити, спад, който намира най-ярко проявление във възникването и устойчивото съществуване на силно негативна тeнденция в развитието на индустриалния човешки капитал на нашите (европейските) народи, спрямо този на народите от Източна Азия.

И въпреки че драстичният спад на качеството на управляващите елити на европейския свят, породен от ниското качество на научното знание за икономика, има и много други смущаващи проявления и изгледи за лоши дългосрочни последствия, няма следи от сериозни инвестиции за изход от това състояния чрез преход на научното знание за икономика от средновековно (схоластично) на съвремменно (инженерно) ниво на качествено развитие.

Проучвания 

Преходът на икономическата наука от „схоластично“ („средновековно”) на „системно“ („инженерно“) ниво на развитие, които ще доведе до преразпределение на пазари за над 2трлн$/годишно, зависи пряко от развитието на човешкия капитал.

Проучване на съотновението на завършилите инженерни бакалаври спрямо милион население, показва плашешта негативна тенденция в „производството“ на инженерни кадри в страните от Запада в сравнение с Китай.

Председателят на Съвета за икономически и дипломатически отношения Цън Цон е гост на Георги Коритаров в предаването Свободна зона