ДРИНДРИНДРИН

Начало > Другите Говорят > Източник: egoist.bg – Човекът като творец в центъра на всичко — Част II

Тези статии не са авторски и съответно не са притежание на „ДРИН“, те са цитирани изцяло като се посочва конкретния източник – медия в края на всяка статия.
Източник: “egoist.bg”

Човекът като творец в центъра на всичко — Част II 

…Разговорът ни с инж. Трифон Стефанов продължава, както и вярата му в човека като Творец и център на света. За разлика от моята – прогресивно намаляваща. Или поне преди разговора ни. Помолих го да ме убеди в тезата си…

Трифон Стефанов, Хонг Конг

Ти си толкова млад, а от теб научавам за т.нар. ТНТМ, които са съществували в България преди 1990 г. Би ли възродил тази традиция, ако зависеше от теб?

Абревиатурата „ТНТМ“ означава Техническо и Научно Творчество на Младежта. Това движение за „ТНТМ“ се е зародило през 1966–1968г. На практика това движение е било световно уникална дългосрочна стратегическа държавна програма за многостранно развитие и творческа изява на младото поколение в областта на научно-техническия прогрес, която е била прекратена през 1990г.

Основните позиции за развитие на „ТНТМ“ са били:

– По-пълно да се използват възможностите на „ТНТМ“ като школа за възпитание и многостранно развитие на младото поколение;

– Да се засилва приносът на движението за „ТНТМ“ за формиране, у младежите и децата, на интерес към науката и техниката, творческото мислене и подхода, за повишаване на тяхната научна, техническа и професионална подготовка на равнището на съвременната научно-техническа революция, за създаване на научни дейци и висши специалисти от най-висока международна класа;

– Непрекъснато да нараства младежкият творчески принос за постигане на висока ефективност и качество, за интелектуализация на производството и другите дейности в обществото чрез разработване и внедряване в практиката на ефективни научни, технически, технологични и организационни решения;

– Осигуряване на необходими условия за масово и ефективно участие на младежта в научно-техническия прогрес.

Целите, задачите, постоянството, отговорността и ценностите, които са били заложени в движението за „ТНТМ“, са това, което са държали България на „гребена на вълната“ на иновациите и развитието. Не само това, но и днешната висока позиция на България в IT индустрията, според мен, се дължи именно на сериозните основи, поставени в тази насока от „ТНТМ“ и създадените, чрез това движение, кадри.

Ако зависеше от мен, бих възродил движението за „ТНТМ“, следвайки бившата системна структура, защото както тогава това движение е допринесло за развитието на младежта и технологията в България до 1990 година, така и сега би имало значим принос при правилното и целенасочено развитие на младежта.

AI vs. ERP? Моля, за твоята съпоставка в контекста на Smart city.

Както споменах, във връзка с „IIOT“, AI има задачата да сортира и оптимизира процесите, базирайки се на събраните данните от „IIOT“ устройствата, но тези оптимизации и решения са на много локално ниво и не могат да решават глобалните проблеми в една компания. За сметка на това, една „дииновативна“ ERP система е предназначена да управлява системно всички елементи в едно предприятие. Тази система, дори и без “IIOT” може да оптимизира процеси, защото в нея са вградени принципи от типа на “Lean management – Toyota”. Това е система, която има за цел намаляване на излишъците (на японски език – „муда“, 無駄), чрез оптимизация на дейностите, траектории, складови запаси и всички други фрагменти от знанието за управление на предприятия, които наистина имат стойност. „Дииновативната“ ERP система борави с изискуемите данни, събрани от персонала, но при наличие на „IIOT“, безпроблемно могат да се интегрират и техните данни да се управляват в пъти по-ефикасно в глобален план от възможностите на AI.

Реално за сравнение „AI vs. ERP“ не може да става и дума. Това са две неща, които съществуват заедно, а не едното или другото. Но разглеждайки ги през парадигмата на йерархията на системите за управление на едно предприятие – ERP системите са на върха, управлявайки всички процеси и елементи в синхрон. AI, както вече казах, е просто набор от алгоритми, оптимизиращи събраните данни от множеството сензори в предприятието.

„Смарт сити“ е доста популярна тема в момента, има много интересни идеи за това на какво би била способна тази технология, но много от идеите са все още на ниво „визия“. Докато бях на изложение в „Huawei“ видях тяхната визия за система „Смарт сити“, която е предназначена да следи трафика и публичния транспорт, да засича произшествия, или например пожари, и отново автоматично, да изпраща най-близката бърза помощ до определеното място. Имат визия системата и да следи икономическия резултат на целия град по райони и още много други функции.

Визиите са много и отново се разчита на „IOT“ и AI за събиране на данни за градската ситуация и тяхното управление. Това със сигурност ще допринесе много за един „по-умен“ и по-добре организиран град. Но тук можем да се разгърнем много повече, ако комбинираме всички модерни технологии за управлението на един град. Тоест отново се връщам към разглеждането в цялост, но този път структурата е градът като геополитическо стопанство, в което управляваме множеството му елементи по начин, по който качеството на живот на жителите му да се покачва.

Комбинирайки цялостното управление на отделните елементи на града, плюс цялостното управление на познанията (най-различни необходими документи и т.н), заедно с дигитализиране на огромна част от процесите, които в момента се извършват „на хартия“, и комбинирайки всичко това с „IoT“, ние наистина можем да живеем в едни далеч по-умни градове. Същото се отнася и за държавата като цяло.

Вярата ти в човека като Творец и център на света е голяма. Моята не толкова. Убеди ме, моля. И как технологиите помагат?

За да те убедя е нужно да разясня малко по-подробно какво означава понятието „Субектност“. Понятието „Субектност“ характеризира клас Обекти от глобалния свят, притежаващи свойството да бъдат активни и самостоятелни, да могат да съзнават своята природна същност и смисъл на собствено съществуване и на основата на това разбиране, да си поставят и да постигат стратегически и текущи цели, чрез които да реализират по конкретен начин своята жизнена същност и смисъл. Единствените системни Обекти от естествен произход, които се явяват носители на свойството Субектност това са хората. Според християнското учение личната Субектност произтича от идеален Обект, който обитава физическото тяло на всеки човек от раждането до смъртта. Този Обект е от Божествен произход и се определя чрез понятията дух и душа.

Възможно най-високо качествено ниво на личната Субектност се постига чрез системно моделиране на личното съществуване в три духовни измерения: на Амбициите, на Възможностите и на Текущата реалност.

Тоест ние Хората, като единствените носители на свойството Субектност на планетата Земя, по своята същност се явяваме уникални. Единствено ние сме способни да поставяме и да постигаме цели за нашето развитие. Това стои и в основата на нашата същност на Творци. Човек дори и неосъзнато твори, когато планира собствения си живот.

Обединявайки нашата субектност в общности, ние сме постигнали много.

Това се наблюдава още от Аграрната революция, когато сме преминали към осмислено, и предварително планирано отглеждане на полезни растения, и обединяване на възможностите на животните с усилията на хората за целите на производство, транспорт и т.н. От втората половина на 18ти век последват цяла поредица от индустриални революции, които бележат прехода от мускулната сила към механичната енергия.

Технологиите неотменно усилват и подпомагат човека, защото развитието на технологиите и подобрената от машините познавателна мощ подсилва производителността на човечеството, като му позволява да се концентрира на проблемите, изискващи воля и разум за решаването им (творчески решения). Остави ли се човекът просто да битува и да разчита на технологиите без да ги разбира, ще ни превърне в животни, нещо което за съжаление се наблюдава в днешно време в Западния свят.

Съзидание и единение, две думи, които използваш много. Говориш за единение на хората и си противник на днешното масово разединение. Каква морална ценност и как придоби отвъд граница?

Според мен съзидание и единение имат много важна роля в това светът да прогресира и дори несъзнателно всеки човек ги практикува.

Съзиданието е чисто човешко качество. Това е възможността и необходимостта човекът да твори, да преобразува заобикалящия го свят, съгласно дадените му способности за воля и разум.

Човек, съзнателно или не, съзидава, за да придобие нещо и за да си осигури разширяване на потенциала за живот. Например, когато отиваме на работа, за да получим трябва да дадем. По този начин, макар и несъзнателно, се включваме в съзидателния процес.

Единението е възможността и необходимостта на хората да се обединяват и чрез обединяване на труда си да надвишават ефективността, и резултатността от простата сума от човешки способности, а източник на труда е само човекът. В последствие това единение предвижда управление, което да се случва по определен начин, организацията да бъде умно измислена, така че да се получи една работеща система.

Що се отнася до разделението, което се пропагандира навсякъде и дори в науката икономика под формата на „разделение на труда“, веднага бих дал един пример, от който става ясно как разделението няма място в нашия живот (човешкия свят).

Дейността по изстрелване на ракета в космоса – може ли да бъде успешна една такава задача при разделение на труда, или трябва да се практикува единение (единен труд)? Ако се практикува разделение на труда и хората работят разделено, това е предпоставка за липса на сътрудничество и координация между хората, тъй като хората са разделени и посоката се губи в това разделение, което ще доведе до неуспех в изстрелването на ракетата. Задача като „изстрелване на ракета в космоса“ е възможна само с единение на труда, всички трябва да работят обединено и в една посока, за да бъде успешна тази сложна мисия. Разделението е идея, която е хрумнала на някого и я е разпространил не гледайки реалността. Реалността е, че носител на труда е единицата „човек“. Той няма как да разделя своя труд, той може само да се обединява с други хора. Всички трябва да се обединят в името на цялото.

Тези морални ценности не съм ги придобил отвъд граница, те са много български ценности, които съм получил от семейството ми. Израснах с моралните ценности, че трябва да живеем съзидателно и че единението прави силата (под малко по-различна итерация, е и девизът на нашата държава). Също така и с добродетелите на християнската вяра, които са в основата на нашата култура – Умереност, Мъдрост, Мъжество, Справедливост, Вяра, Надежда и Любов.

Естествено ми повлия доста и периода ми в Япония. Там всеки човек е готов да загърби себе си и собственото си щастие в името на общото благо. Това е изключително възвишено и нещо, което по мое мнение липсва на нашия – западен – свят.

Твърдиш, че учиш Управленски умения, но не си съгласен с начина, по който се представя темата за това как да управляваме хората. Защо?

Това е една част от науката за мениджмънт, която по мое мнение е изключително хаотична като теория, или липса на такава, въпреки че й се отдава голямо значение, което е нормално. Все пак говорим за хора, а хората са най-ценният актив на всяка една организация. Всички познаваме специалисти по „човешки ресурси“, но какво значи управление на човешки ресурси? В днешно време се набляга на т.нар „гъвкав подход“, където управлението се основава на човешките отношения, стъпили на комуникации, мотивации и лидерство. Прието е, че добра комуникация и добри отношения между директор и изпълнителен работник (нещо, което е много субективно и се разбира различно от всеки човек) са ключът, за да може да се управляват хората. Добрите отношения между хората безспорно са нещо чудесно. Но в реалната практика, поглеждайки едно предприятие в цялост, това е едва един фрагмент от цялостното управление на човешките ресурси. Тук отново се връщам на неразбирането на понятието „Субектност“. По-рано споменах за обектите от естествен произход, носители на свойството субектност – хората, но има и такива от изкуствен произход. Свойството Субектност е присъщо и на създадени от Човека системни физически Обекти, които неотменно съдържат в себе си множество от системно работещи човешки индивиди. Тези работещи хора, в качеството си на физически обособени източници на труд, воля и идеи, обезпечават единодействие на функционалните системи, на тези системни физически Обекти за реализиране на заложения в тях екзистенциален смисъл. Това са именно множеството индустриални, геополитически и семейни стопанства. Тоест, когато ние разглеждаме едно предприятие в цялост като носител на свойството субектност, ние всъщност разглеждаме една съвкупност от познания, които се съдържат в неговите рамки, така че то успешно да извършва своята дейност. Чак когато ние осмислим как е устроено и как функционира едно предприятие в цялост, ние можем да изведем всички необходими познания, нужни за неговото управление, а след това да разпределим различните познания по работните места в него, а от там и до служителите и така да се осъществи управлението на човешките ресурси. Разглеждайки управлението на предприятието през призмата, че то е един Субект, макар и изкуствен, ние можем да осъществим управление на човешките ресурси в него на порядък по-високо ниво. Обективирайки познанията в него, ние можем да съставяме длъжностни характеристики, които наистина да ни казват какво се очаква от нас (а не какво по принцип означава дадена длъжност), да създаваме програми за подготовка и преподготовка на кадри и т.н. Отделно от това, усвоявайки общото познание как функционира предприятието в цялост, мотивацията на персонала би се покачила неимоверно, тъй като всеки един ще разбере какъв е смисълът от неговата работа в рамките на цялото и как всички работят в синхрон, за постигането на една по-голяма цел. Ако забелязвате отново засягаме и темата за единението и съзиданието.

Коя е първата стъпка, която би предприел, ако от теб зависеше, по пътя към технологичното бъдеще на България? И защо?

Първата и най-сложна стъпка е вече направена в България от „Институт за Системно Икономическо Инженерство“ – „ИСИИ“, стъпка, която никой в света не е успял да направи досега. Това е формирането на теория за универсален модел на предприятието и на основата на тази теория, създаването на нов клас ERP система, „дииновативна“ ERP система (2in ERP), която след дългогодишно експериментално прилагане в български предприятия се е доказала като система, превъзхождаща многократно всички досегашни системи за управление на предприятия.

Това знание, формирано в България от български институт, има потенциала да създава ново качество ръководни кадри с холистично разбиране за процесите и наистина правилен и системен начин на управление. По тази причина, следващата стъпка е това да запознаем българските елити (политически, медийни, научни и стопански), че нашата държава разполага с едно уникално откритие, което може да изведе, както нашата индустрия на едно много по-високо ниво, така и да спечели огромен престиж за нас като българи.

А тук в България има способни хора, които ще разберат значимостта от едно подобно откритие и е важно да се обединим като българи и да инвестираме ресурси – било то идеи или финанси, в развитието и разпространението на това уникално знание, което е способно отново да сплоти нашия свят и да ни върне по пътя на съзиданието, отклонявайки ни от пътя на самоунищожението, на който се намираме в момента.

В края на първия ни разговор ти каза „Най-важното е младежта да се развива и да планират напред, а не от днес за утре!“. Ти си добър пример за следване. Моля те, за твоят по-обширен край на интервюто ни в този ред на мисли.

Следствие на изключително изостаналата ни образователна система и налаганите парадигми за живота – разделение, потребление и преследване на щастието, младите сме все по-разединени и все по-погълнати в себе си. По-възрастните от нас поколения са дали доста на този свят, но и доста са взели. Казват, че трудните времена раждат силни личности, които донасят добри времена, които раждат слаби личности. Близо 80 години след края на втората световна война, нашият свят не се е сблъсквал с толкова страшни събития. Но от прекомерното потребление и това постоянно преследване на щастие именно чрез потребление, нашият свят се разяжда и подкопава собствените си основи от вътре. Време е да погледнем на нас като хора творци и съзидатели, а не потребители и да осъзнаем, че единственият път напред е в развитието ни като общество и развитието на човечеството като цяло. Да се завърнем към онези времена, когато единението, съзиданието и системната работа са движили нашата западна цивилизация.

Ние имаме огромна нужда от това! Цитирайки по спомен Арнълд Тойнби, в своя научен труд – „Изследване на историята“ – в човешката история елитите, предвождащи обществото са два типа – съзидателни и паразитиращи, и който елит е в превес, обществото копира и действа като него. За съжаление, в Западния свят, паразитиращият елит доминира през последните 40 години и ефектите от това се виждат навсякъде. Инфраструктурните проблеми са безкрайни, средното образование е изцяло неадекватно за целите на съзиданието, системите ни за здравеопазване са на предела на силите си. Тези и още редица проблеми се наблюдават не само в България, но и в Западна Европа, и в САЩ.

Стъпвайки отново на съзидателните устои, нашето общество ще излезе от този порочен кръг, в който е изпаднало в момента, следствие липсата от смисъл в живота. Защото смисълът на живота на всеки един човек е да създава и твори с цел да остане в паметта на хората, било то чрез създаване на деца, които да продължат семейната линия или пък чрез трудът си, с който да докосне по-широк кръг от хора.

Тази промяна трябва да дойде именно от нас младите и тя няма да стане от днес за утре. Това е продължителен процес, който трябва да се инициира днес, за да може идните поколения да имат едно достойно бъдеще.

Трифон Стефанов на Върха на Планината Фуджи – Япония

Линк към оригиналната статия: Егоист (egoist.bg)
Източник: egoist.bg
Автор: Деми Милчева, журналист

Всяко сподеяне е от значение за осъществяване на промяната и е пътят към едно по-светло бъдеще. Благодарим!