До колко можем да контролираме собственото си мислене?
Как възприемаме динамичния свят днес – критично, защото липсата на познатост води към бързо отхвърляне на нови идеи и скептицизъм, или бдително и осъзнато, защото сме склонни да отворим хоризонтите си за осмислянето и осъзнаването на нови идейни позиции…?
През годините са провеждани множество изследвания за установяване на начините на мислене на човешкото съзнание. В най-общи линии те могат да бъдат обобщени в 2 вида – „бързо мислене“ и „бавно мислене“.
Подробен анализ на двата вида може да бъде намерен в специално посветената на тематиката книга – „Мисленето“, на известния израелски психолог – Даниъл Канеман, Нобелов лауреат по икономика от 2002 г.
Ето и няколко цитата от визираната книга:
„В човешкия мозък еволюционно са се развили 2 системи за преработка на информацията, постъпваща от външната реалност:
„Система 1“ оперира автоматично и бързо, с малко усилие или изобщо без никакво усилие, и без чувство за съзнателен контрол. Тя е система на интуицията, на простите връзки, на елементарно бързо мислене в „черно и бяло“.
„Система 2“ обръща внимание на изпълнените с усилие умствени дейности, които го изискват, включително сложните изчисления… изисква сериозно усилие и концентрирано внимание, която наричаме „напрегнато работещ ум“. В нея се извършва многопластовото мислене и способността да наблюдаваме, сравняваме, обмисляме и анализираме факти и хипотези.“
Мозъкът има неприятната склонност да счита за вярно това, което му е познато
„Впечатлението за познатост се създава от „Система 1“, а „Система 2” разчита на това впечатление за преценката вярно/невярно…. предсказуеми илюзии се появяват, ако една оценка се базира на впечатление за когнитивна лекота или напрежение.
Всичко, което облекчава гладкия ход на асоциативната машина, влияе и на убежденията.
Сигурен начин да накараме хората да повярват в лъжи е честото им повтаряне, защото познатостта не се различава лесно от истината
Тази особеност на човешкото мислене често се използва от рекламни и маркетингови специалисти, като образът на един продукт се позиционира с много повторения в публичното пространство.“
„Когнитивна леснота“ – това е само 1 от общо 12-те „когнитивни капани“, които Канеман описва.
Друг „когнитивен капан“, които заслужава внимание е „Ефектът на котвата“, който се отнася до несъзнателен мисловен процес, който описва човешката тенденция да разчитаме прекалено много на първата постъпила информация-котва когато вземаме решения и оценяваме другите.
Склонни сме да правим асоциации между събитията и обстоятелствата, така че да създадем в съзнанието си един логичен и подреден свят.
„Колкото по-будни сме за мисловните капани – изкривявания – в които попадаме, толкова повече мъдрост ще има в нашите решения и избори.
Когато се научим да се доверяваме на рационалния, съзнателен избор, тогава реалността ще се случва в нас по-цветна и пропастта между нас и нея ще е по-малка.“
Позовавайки се на познанието за гореописаните системи на мислене, съществуват две призми, през които можем да пречупим настъпваща, нова за нас, информация.
Ако се приеме, че осъзнаването и осмислянето на новопостъпилата информация, трябва да бъдат резултат на водещото действие на 1‑вата система за мислене, то тогава бихме били склонни предимно на критика. Липсата на познатост води към отхвърляне на нови идеи и скептицизъм.
Но ако се приеме, че осъзнаването и осмислянето на същата тази информация трябва да бъде резултат на водещото действие на 2‑рата система за мислене, то тогава сме склонни да отворим хоризонтите си за осмислянето и осъзнаването на нови идейни позиции.
За осъществяване прехода на икономическата наука от средновековно на съвременно ниво на развитие, мисълта следва да бъде максимално доминирана от 2‑рата система на мислене. Това е начинът идеята, прокламирана като „Дигитална Реформа на Икономическата Наука”, да срещне своята реализация, допринасяйки за успеха на „Индустрия 4.0“ и изграждането на едно достойно бъдеше за самите нас и целия европейския свят.
Предлагаме ви да се запознаете и с някои доста сериозни пренебрегвани очевидности, част от Манифеста за Дигитална Реформа на Икономическата Наука*, за които вашата Система 1 ще ви ограничи, докато не вземете решение да използвате осъзнато вашата Система 2.
А вие коя система на мислене използвахте до сега?
Предлагаме ви да използвате и двете системи за мислене, за да се запознаете със следващия ни материал: „5‑те познавателни послания за съзидателно съществуване на индустриалното предприятие“
